25.10.2020 г., 23:35 ч.

Случайна среща с девствен край 

  Проза
292 1 0
9 мин за четене

МЛАДЕЖЪТ

Колко е тъжно да си самотен и тези плющящи вълни само го правят още по...никакво. - мислеше си той. Тези няколко минути край морето бяха като цяла вечност. Погледна омачканата книжка в ръцете си. Сувенирна, с размерите на кибрит.

На нея с химикал си беше записал името на "тухлата", в случай че я изгуби. Което той направи - изгуби дебелата книга заета му от декана на Математическия. Това не беше добре. Всъщност си беше малка студентска катастрофа. Декана го предупреди - "ако за трети път ми изгубиш книга, никога няма да минеш втори курс. Поне докато аз съм декан тук".

Безотговорен ученик, сега нехаен студент. Но някак успяваше да изкара прилични оценки. Къде с късмет, къде с преписване, понякога и с четене.

Крясък на чайка го извади от унеса. Мина му през главата, че е крайно време да посети кварталната книжарница. Може би там ще намери книгата.

Ето я и нея - излъскана, с неонови светлини. Забил глава в надписа върху малката книжка - "Философски разсъждения върху произхода на математиката". Това беше "тухлата“, която му трябваше.

Някаква светкавична вибрация във въздуха го накара да застине на място. Вдигайки глава осъзна, че се намира току до две жени. За малко да ги беше блъснал. Двете извърнаха едновременно глави към него.

Бяха облечени във фирмени облека и явно бяха служителки на книжарницата. Пушеха, а вероятно и клюкарстваха.

-Ам, прощавайте търся една книга, дали я имате?

-Коя книга търсите, младежо?

-Ето тази, - каза той и посочи сувернирчето.

По-младата от двете жени взе малката книжка от ръцете му, погледна я за момент и каза - това е антикварно университетско издание и няма да го намерите в книжарница. Съмнявам се, че ще я има и в някоя обществена библиотека.

- Но книгата ми трябва, утре съм на изпит. - излъга той.

- Случайно имам тази "тухла", каза по-младата.

- Да помогнем на младия човек?, - предложи другата.

- Сеф ще се оправиш ли са сама?

- И без това затваряме всеки момент, отвърна запитаната.

Девойката помълча, а след това каза, - Елате с мен, ще ви заема книгата, у нас е, в личната ми библиотека. Живея съвсем наблизо.

Той малко се стъписа, но бързо отговори - Благодаря. Наистина ми трябва.

...

МЛАДЕЖЪТ И ДЕВОЙКАТА

Двамата вървяха един до друг и мълчанието беше твърде неловко. Изведнъж той се спря и съвсем не на място „изстреля“ - Вие сте много смела да тръгнете сама с непознат мъж.

Девойката се засмя. - Съвсем не ми изглеждате като някой, който ще причини зло на едно безащитно момиче.

- Пристигнахме, посочи с поглед девойката една много висока сграда.

- Но това е хотел. В хотел ли живеете?

- Да, и ако искате да минем на ти.

....

ДЕВОЙКАТА

- Живея на 36-тия етаж , каза тя и натисна копчето на асансьора. Младежът се чувстваше като в сън и усещането ставаше все по-буквално. Без да иска, някак си на забавен каданс той се наведе към нея и прошепна - "ще ти дам бисквитка ако ми дадеш телефонния си номер", и като някакво мигновенно ехо или така му се стори - тя се наведе към Младежът и му пошепна - "Ще ти дам телефонния си номер ако ми дадеш бисквитка" . Пред очите му се замъгли. Нещо направи „динг“ и го извади от това състояние като щракване с пръсти на хипнотизатор.

Беше застанал на прага на отворената асансьорна врата и Тя стоеше пред него.

- Хайде, цяла вечност ли ще стоиш там, подкани го Девойката. Ела при мен. Апартаментът и беше хубав, просторен, с много прозорци. - Да поседнем, цял ден съм била на крака в онази неонова книжарница.

...

МЛАДЕЖЪТ

Той пръв наруши мълчанието и я попита - Как се казваш.

- Саша, отвърна Саша.

- Много хубаво име, от Наташа ли?

- Не, просто Саша, отвърна Саша.

- "Саша", повтори си той наум. В тази жена имаше нещо, което му действаше като упойващо вещество. Дори и не това. Просто не можеше да си го обясни с мисли, това беше усещане, желание, порив, тъга, нещо недоизказано, сън.

...

САША

- Вярваш ли в любовта от пръв поглед, младежо?

- Той помълча за кратко и отвърна - Мисля че да, вярвам. 

- А вярваш ли, че съществува споделена такава, пак го попита тя.

- Не знам, не ми се е случвало, отвърна Младежът. Но предполагам, че това е някакъв момент, нещо мимолетно. Вярвам, че истинската любов се гради с времето. С опита, със споделеното. С уважението.

Тя му се усмихна и извади от джоба си сувенирната книжка. - Остана в мен, забравих да ти я върна. Стана и я пъхна в джоба на ризата му. Обърна се, отиде до леглото и започна да съблича работната си униформа.

Напрежението в него си покачваше, не знаеше какво да си мисли. В главата му взеха да се надигат фантазиите, които е имал в миналото. Но никога му се бяха случавали. Случваха се, но краят беше сякаш предизвестен от началото. Това клише - случайна среща, невероятна жена те кани в стаята си, после правите любов. Накрая се жените и заживявате щастливо за вечни времена. Не и това.

- Между другото, рече Саша - на сувенирчето ти съм написала телефонния си номер.

...

МЛАДЕЖЪТ

- Да ти дам ли моя, попита той. Саша не отговори.

„Но тя е толкова не мой тип, нахлу в главата му“, - Никога не съм харесвал светли жени със светли очи и такива изваяни форми.

Саша вече беше почти гола. Изглеждаше като онези жени от мъжките списания, клишето което не му беше по вкус.

Но Саша притежаваше някакво силно придърпване, като засмукване от черна дупка.

Той се опита се да се "хване" за нещо, за силата на морските вълни , преставяйки си че е тях. Или те, или той, или тя. Вълните. Самообладанието му се повъзвърна.

Саша се изтегна на леглото, погледна го и му посочи възглавницата. "Ела. Легни при мен. Легни облечен".

Един до друг, почти час. Той се изви надясно, обърна се към Саша и почти изхленчи. - Саша, не мога, как мога да съм до теб и да заспя.

Саша постави ръка на рамото му, целуна го и прошепна - ще заспиш и когато се събудиш, ще получиш книгата за която дойдохме тук.

Сънуваше странни и несвързани образи и усещания. Мощни вълни се разбиваха в черен вулканичен бряг. Класна стая, но това не беше от университета. Асансьор. Пулсираща звезда.

Беше като будно сънуване.

Нещо го стресна и той скочи в леглото.

- Саша, Саша. Нещо го стегна. - Саша, тук ли си? Саша я нямаше. Обля го празнота смесена със страх.

Осъзна, че е в студентската си квартира и навън е облачна нощ.

"Сънувах ли", запита се наум. Просто сън ли е Саша. Такъв недоизживян, непълен. Като онова отвратително усещане за протягане към нещо прекрасно, което се стопява в последния момент преди да го хванеш.

Седна на ръба на леглото и се опита да подреди мислите си. Да се успокои. На нощното шкафче стоеше една огромна сива книга. "Философски разсъждения върху произхода на математиката". Но той не я видя.

...

ПАЗАЧЪТ

-Извинете, вчера тук имаше книжарница, каза Младежът, застанал пред едно Казино.

- Имате някаква грешка млади човече, това тук е заведение за стрийптиз и хазарт, отвърна му запитания възрастен мъж, застанал на входа.

- Кой сте вие, попита Младежът.

- Очевидно аз съм пазачът пред заведението, съдейки по работната ми униформа...

- Но тук вчера имаше книжарница, една голяма с неонови светлини.

- Откакто аз съм пазач тук не е имало никаква книжарница, пак отвърна пазача.

- Но стари г-не, аз...аз не търся книжарницата, аз търся едно момиче, което работеше тук. Казва се Саша и ако сте я виждали не бихте я забравили.

- Не се сещам за такава.

- Но г-не, трябва да я намеря, аз...влюбен съм в нея, безнадеждно.

Човекът с фирмена униформа помълча, изгледа младежа сурово, но после сякаш омекна и пристъпи напред.

- Млади момко, дори твоята Саша да е реалност не мога да ти помогна. Ето виждаш ли, обърна се г-на на запад и посочи една правоъгълна сива сграда на 2 етажа. - Това е колежа по музика и изобразителни изкуства. Там бях преподавател и на двата етажа в продължение на 20 години. Изгониха ме, имах разногласия с новия декан, който не се интересуваше от музика и изобразително изкуство, интересуваше се от философия и математика.

- А ето там - обърна се пазача в противоположна посока, там някъде е морето - там трябваше да свързвам двата края като помощник рибар в продължение на 5 години.

- И сега съм тук - пазач в заведение за стрийптиз и хазарт.

Нещо в младежа сякаш се намести, изясни. Почувства се по трезв. Лек полъх на концентрирана безгрижност.

„Може би дядото е прав“, си каза младежът, Саша е просто един сън и трябва да го забравя по-бързо. Него, сънят. И с него - и Нея.

- Благодаря ви за думите г-не. Как се казвате между другото?

-Серафим.

"Не попита за името ми", помисли си Младежът.

- Имате ли огънче?, - попита Пазачът, вадейки цигара.

- Мисля, че имам тук някъде, -отвърна Младежът . Опипа ризата си, нещо смачкано и лепкаво усети между пръстите си и зареяно отвърна - съжалявам нямам огънче, нещо ми се е залепило в джоба.

- Интересно какви неща държат в джобовете си младите хора, днес. И какво е всъщност?

Младежът извади нещото и ръцете му се разтрепераха - това беше малката книжка сувенирче с изписан върху и телефонен номер.

...

ACCESS DENIED

Набра номера и зачака. Тут-тут, номерът на абоната е изключен или извън обхват.

Тут-тут, номерът на абоната е изключен или извън обхват.

- Все пак, такъв номер съществува, той е на някого или на нещо, и дори да не е на Саша, трябва да разбера на кого е и какво е всичко това, което ми се случва, каза си на глас Младежът.

...

МЛАДЕЖЪТ

Влезе в университетската градина, седна на една пейка и реши да обмисли ситуацията.

- „Здравейте“, чу се накакво топло и мелодично гласче и прекъсна размислите му. Девойка, съвсем обикновена на вид. С тъмна коса и наръч книги в ръцете. - Може ли да седна на пейката, всички други са заети.

- Може, разбира се, това са обществени пейки.

- Днес имам изпит и не знам дали ще се справя, малко притеснено сподели тя.

- По какво е?

- Антична философия.

- Значи следвате философия.

- Да, а вие ?

- Не знам дали още следвам нещо, но иначе да - втори курс съм Математика. Как се казвате между впрочем?

- Саша, каза Саша. И ако искате да минем на ти.

© Камен Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??