Случка в бъдеще време

- Престани! Нямаме какво ново да си кажем!

- Сигурна ли си, Тео?

- Напълно! И запомни – повече не ме интересуваш!

- Тео...

Настана миг неловко мълчание. Тя го наруши, изплашена от тишината:

- Няма Тео! За толкова време, нищо не направи по въпроса! Не разбра ли, че вече не издържам !?

- Съжалявам! Аз просто...

- Не се ли досети, че всичко това ми дотегна...

- И на мен, да ти призная - и на мен...

- ... просто нямам сили да го понеса....

- И си страшно изнервена...

- ... здравето си разбих!

- И аз!

- Престани вече! Нямаш ли собствено мнение, че кълвеш след мен, като папагал!

- Опитах се веднъж да съм солидарен с теб, а ти...

- Нямам нужда от твоята солидарност вече! Закъсняла е!

- Така ли? А на мен до гуша ми дойдоха претенциите ти!

Миг, преди да каже през сълзи:

- В такъв случай, сбогом!

- Ти го каза, не желаех да се стигне до там, но щом настояваш...

- Не ми оставяш голям избор. Усещах, че така ще стане...

- Глупости, с твоето дебелокожие, влак да те сгази, няма да усетиш!

- ... по-силният винаги поема тежестта на това бреме, раздялата!

- Нека цял живот да ти тежи на съвестта, че първа каза „сбогом“.

Подсмръкна:

- Ти никога няма да оцениш какво точно правя за нас в момента...

- Много благородно! Поздравявам те!

- Дано си толкова духовит и пред съда!

- Моля?

- Сигурно си мислеше, че ще ти оставя цялото имущество...

Смаян:

- Виж, това не съм го очаквал...

- Моляя? Жилище, вила, кола, мебелите са на заден план, но не на последен!

Нервен, припрян:

- Част от жилището ми се полага по закон, вилата я е строил баща ми, а кола и без друго не умееш да шофираш... Бе ти какво ли умееш!
Ехидна:
- Ха–ха! Хитрец! Живеейки в едно жилище с мен, ти, естествено се надяваш нещата да се оправят, но докато возиш онази кобила, Милчева, с мерцедеса, докато продължаваш да я мъкнеш на вилата, да „разисквате“ нови еко-проекти...
Надменен:
- Какво!? Ти май ревнуваш? А само до преди миг говореше, че вече не те интересувам!
Разяснително-поучаваща:
- Ти - не! Но апартаментът, вилата, колата – да! И не си въобразявай, че ще спечелиш делото!
Нахъсано-злобничък:
- Зависи от адвоката, миличка! Апропо! Детето ти го отстъпвам без претенции.

Бясна:
- Така ли! Ами издръжката, мръсник такъв!?

Не можах да разбера какво ще стане с издръжката.
 От съседния жилищен блок се дочу нервен женски глас:
  - Теодоо–раа... Прибирай се, веднага!

Малкото, шестгодишно момиченце тръсна русата си главица, в миг яростта ù към Тони се изпари; погледна към терасите, после пак към Тони, след което произнесе с добре заучена интонация:

- С теб, съпруже, не съм приключила още! Ще те разбия в съда!

 - Почакай, Тео!

 Но тя не го чу. Наведе се, взе от земята олющена мукавена кукла и побягна към петнайсететажната сграда, говорейки ù:

 - Не плачи, маминото! Ще ти намеря друг татко. А на тоя, ще му дам да се разбере! Ще видим кой има по-добри адвокати!

 *  *  *