Слушай, Илчо

     Слушай, Илчо, слушай, чичовото! Това, дето си намислил за женитбата, е хубаво нещо. Не ще и дума... Ама защо не попита бай ти Рангел преди да решиш? Ей, Илчо, от патил човек, никой не знае по-добре! Аз това съм го разбрал отдавна. Когато се обичате, когато има любов, както се казва, добре. Ама няма ли ги тия работи... по-добре изпъждай нея, за да не побегнеш ти. Така, де... И да знаеш, Илчо, жената е лукаво нещо! Не знаеш що ти мисли – добро ли, зло ли...Трябва да си истински мъж, да я държиш изкъсо за юздите, че отпуснеш ли ги... майко мила...
Та слушай аз какъв случай имах миналото лято. Двайсет години си живяхме с мoята, никой на никого лоша дума не беше казал. Всеки си знаеше работата и си я вършеше съвестно. Така, като се съберем на чашка и все се хваля: жена чудо имам! Не ми е казала нищо напреко. Работна, умна...

Другите се чудят, цъкат. Как е възможно такова нещо? И ги усещам, че ми завиждат! Само дядо Бончо, дето изпъди и третата си жена наскоро, ме гледа под око, подхилва се и ми вика:
- Хубаво приказваш, Рангелчо, ама си още зелен, ако да гониш петдесетака... И на твоята ще и се разцвилят конете някой ден, та ще се чудиш, какво да правиш. Но живи и здрави да сме, ела при мене, ще ти дам акъл.
Бре, старчето му побеляло! Като ми каза тия думи, камък легна на сърцето ми. Викам си: Рангеле, дали не се заблуждаваш, като си мислиш, че жена ти е толкова добра? Дали ти мисли доброто или те чака час по-скоро да ритнеш камбаната, па да си развява байряка, както си знае?... Той, дядо Бончо, по-добре познава жените от тебе...
Налегнаха ме, Илчо, тия мисли, мира ми не дават. Мислих, мислих... и реших да я подложа на изпитание. И да я наблюдавам. Вечер, като съблека ризата и скъсам две-три копчета. На заранта гледам право там да видя, зашила ли ги е. Скъсам панталоните и дебна после, дали ще ги закърпи веднага. Дали ще закъснее с яденето или ще го пресоли… Викам си, ако е добра и вярна, ще търпи. Ако ли не е, все ще се издаде с нещо...
Отначало, като вдигнех патардия, мълчи, усмихва ми се, успокоява ме и гледа час по-скоро да ми угоди. А аз, кефлия... Ама с нищо не се издавам... и все не вярвам! На другия ден пак същите номера ѝ правя.
И да видиш, Илчо, какво се случи! Един ден така ми крясна и ми се опъна насреща, че се опулих от изненада. Aма с това работата се не свърши… От ден на ден, все по-инат взе да става и да се прави, че пет пари не дава за мене. По едно време заприличах на вдовец при жива жена – мръсен, дърпав...
Среща ме един ден дядо Бончо, оглежда ме оттук, оттам, цъка с език и се подхилва:
- Рангелчо, тая твоя чудесия в къщи, какво прави, та си заприличал на циганин, бе?
А аз навеждам глава и му отвръщам:
- Ех, дядо Бончо... прав си бил като ми думаше... Добра жена няма. Ами я кажи, как да я оправяме сега, че така не се живее повече...
А той, като чу, ухили се до ушите и почна да ме кандардисва:
- Ще те науча, Рангелчо, ще те науча... Ама тука, на пътя ли? Ела, ще черпиш по една двойна, па ще си поприказваме... И аз съм патил, Рангелчоооо... Женил съм се, развеждал съм се... Ясни ми са всички мурафети и закони!
Отидохме в кръчмата, поръчах пиене и чакам дядо Бончо на акъл да ме научи. А той, изглежда не бързаше за никъде, та гаврътна една, още една... примляска с уста, облиза се и очите му светнаха като на котарак. Едва тогава ме забеляза, че седя срещу него и изглежда си спомни за какво приказвахме, та ме потупа бащински по рамото и захвана:
- Да имаш жена в къщи е хубаво нещо, Рангелчо, ама кога си гледа работата! Не върви ли в ред... пъди я! Това знам аз... Ама ти не бързай... Изпробвай я още един път, па тогава решавай. Как ли? Ще те науча, Рангелчо... ти слушай само. Нали си правил плашило за врабците на лозето? Ще направиш пак, ще го облечеш в твоите дрехи. Тия де... дето си навлякъл сега. Ще вземеш въже и ще го обесиш на една греда в плевнята, ама така, че да е с гръб към вратата. Ще се заровиш в сеното и ще чакаш. Като дойде жена ти, ще гледаш и слушаш внимателно. После преценявай... ще я пъдиш ли, няма ли...
Слушам го аз, Илчо, и си викам: добре е когато има по-стар и патил, акъл да ти даде!
Поръчах му още една ракия и го оставих да си я пие, а аз право в къщи. Издебнах жената като излезе по махалата и захванах чучелото. То... колко му е. Притъкмих го набързо, облякох го, примката на врата и през гредата...
Знаеш ли, Илчо, като го гледах, жал ми стана за нея. Викам си, като го види, ще и се пукне жлъчката!
Но, нейсе... Зарових се в сеното и зачаках. Ама тя, къде се беше запиляла, не знам... чак като се стъмни я чух да говори по двора. Зарадвах се: започва се театрото, Рангеле! Слушай и гледай!
По едно време вратата на плевнята скръцна и се отвори. Надигнах се малко да виждам по-добре. Жената влезе, ама се беше доста стъмнило, та не видя чучелото и се наведе да събира дърва. Напълни престилката, изправи се и го бутна с глава. После изписка, пусна дървата и понечи да избяга. Но на вратата се спря, обърна се и запристъпва страхливо. Чух я да възкликва:
- Рангеле! Рангеле, бре!... Ох!... Той е... обесил се е! Дали е умрял?... Господи, чул си молбите ми най-после!
Вярвай ми, Илчо, в началото едва не излязох да ме види... дожаля ми... Ама като чух последните ѝ думи, позеленях като сеното от яд! Сигурно съм се показал и изръмжал в яда си, та трепна, вторачи се там, където бях..., после се приближи до чучелото и го побутна с ръка. Неочаквано се тръшна на земята и като си заскуба косите, заоплаква на умряло:
- Олеле, Рангелчоооо!... Какво си направил, мой мили мъжо!.... За къде съм аз сега, Рангелчоооооо!...
Тук вече хептен ми прикипя и изскочих от сеното. Казах ѝ да си събира парцалите и при майка ѝ...
Та, такива ми ти работи, Илчо... не вярвай на жената... В един миг ще се радва и оплаква, че си умрял... А ти, пак ти казвам: щом си решил, жени се! Но внимавай добре! Не е зле да я подложиш на изпитания. Като мене... Чиста работа е това, Илчо!
Айде със здраве, че един куп пране ме чака...