Слънчеви очила
Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове , и само ехото издаваше стъпките й, (на някой бездомен или на някой от охраната ) -
сега тя едвам си проправяше път във тълпата...
Това открито я дразнеше, в такъв хубав ден, като днешният.
Две и половина години – Ковид!
Това промени много света й!
Промени нея и хората! Света около нея, и далече от нея!
Неща, които преди и се струваха важни – вече не бяха от толкова голямо значение, (ако изобщо вече имаха някакво)! Някои - дори загубиха всякакъв смисъл!
Преосмисли доста живота си! Загуби доста близки и приятели! Едни отнесени от болеста - непоправимо загубени!
Други угаснали за нея, заради болестта и неочакваното им отношение към една такава трагедия!
Сега вървеше сама в потока от хора, обзета от мислите си. Улиците бяха красиви долу , във финансовото ложе на града. Изпълнени със зеленина, архитектура, цветя - затова й беше пълно с туристи!
И всякакви хора.
Усети го от далече...Миризмата му го издаде!
Отвратителна! Лепкава и предизвикваща остър спазъм в стомаха.
Добре, че беше вятъра - да я отнесе на някъде и да не я удря в носа...
Отегчено си представи източника...Отегчено, но и с някаква душевна тегоба. Подсъзнателно знаеше , че гледката няма да е хубава и приятна!
От една страна, се срамуваше от обществото, в което живееше,
от друга я беше яд на тези хора – оставили живота си на пройзвола на съдбата! Пропаднали в цепнатините на житейският си път...и никога, не потърсили начин да се измъкнат!
Защо не се бяха борили? Защо не търсеха спасението си?
В този момент, източника на миризмата се появи пред очите й...
Забеляза го от далече...и го заразглежда...
Така, както се разглежда картина - с любопитство!
Беше изненадана.
Не беше това, което очакваше. Не изглеждаше дрогиран или унесен...
Да, беше мръсен и миришеше лошо! Много лошо!
Но, лицето му беше интелигентно, дори красиво!
Беше мъж около 50те...Имаше атлетично телосложение...
Беше облечен с не лоши дрехи, но страшно мръсни! Обувките му изглеждаха здрави, но потънали в кал...
Слънцето хвърляше лъчите си, върху това одухотворено лице...и в нежната му усмивка имаше някаква кротост и благост! Спокойствие и тиха радост...
Усмихваше се на всички и като , че разговаряше с някой...Всъщност, до него нямаше никой!
Самият той сякаш, не беше тук...беше тотално откъснат от всичко и всички околко него.
Потънал в някакъв, само негов свят...
Никой не би спрял до него!
Стана и толкова мъчно! Бучка заседна във гърлото й...
Кой ли беше? Каква ли беше неговата история?
Болен ли беше? Загубен ли? Кой го търсеше?
Липсваше ли на някой? Как и защо бе останал сам? Има ли семейство някъде?
Защо, беше сам, на тази улица, където никой не го познаваше и където дори самият той, не познаваше себе си!
Задуши я безсилието й!
Такива „срещи“ бяха като тръни, забити дълбоко в сърцето й!
Спря до него. Остави плика с обяда си...и продължи...
Глада й беше изчезнал...
Преглътна сухата буца застанала в гърлото й!
Изтри бързо солените сълзи, плъзнали от очите й – скри ги със слънчевите си очила...
и нервно закрачи към офиса си...
Даде си сметка, че всеки , абсолютно всеки, можеше да се окаже в такава позиция...
Един ден, да бъде гледан през тъмните очила!
Valentina Mitova
09/16/2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
, при англосаксонците - романи, и накрая - истинските романи - много дълги разкази, с много обрати и дълго разказани истории). Тук причислявам.и пиесите в проза.
