Слънчеви очила
Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове , и само ехото издаваше стъпките й, (на някой бездомен или на някой от охраната ) -
сега тя едвам си проправяше път във тълпата...
Това открито я дразнеше, в такъв хубав ден, като днешният.
Две и половина години – Ковид!
Това промени много света й!
Промени нея и хората! Света около нея, и далече от нея!
Неща, които преди и се струваха важни – вече не бяха от толкова голямо значение, (ако изобщо вече имаха някакво)! Някои - дори загубиха всякакъв смисъл!
Преосмисли доста живота си! Загуби доста близки и приятели! Едни отнесени от болеста - непоправимо загубени!
Други угаснали за нея, заради болестта и неочакваното им отношение към една такава трагедия!
Сега вървеше сама в потока от хора, обзета от мислите си. Улиците бяха красиви долу , във финансовото ложе на града. Изпълнени със зеленина, архитектура, цветя - затова й беше пълно с туристи!
И всякакви хора.
Усети го от далече...Миризмата му го издаде!
Отвратителна! Лепкава и предизвикваща остър спазъм в стомаха.
Добре, че беше вятъра - да я отнесе на някъде и да не я удря в носа...
Отегчено си представи източника...Отегчено, но и с някаква душевна тегоба. Подсъзнателно знаеше , че гледката няма да е хубава и приятна!
От една страна, се срамуваше от обществото, в което живееше,
от друга я беше яд на тези хора – оставили живота си на пройзвола на съдбата! Пропаднали в цепнатините на житейският си път...и никога, не потърсили начин да се измъкнат!
Защо не се бяха борили? Защо не търсеха спасението си?
В този момент, източника на миризмата се появи пред очите й...
Забеляза го от далече...и го заразглежда...
Така, както се разглежда картина - с любопитство!
Беше изненадана.
Не беше това, което очакваше. Не изглеждаше дрогиран или унесен...
Да, беше мръсен и миришеше лошо! Много лошо!
Но, лицето му беше интелигентно, дори красиво!
Беше мъж около 50те...Имаше атлетично телосложение...
Беше облечен с не лоши дрехи, но страшно мръсни! Обувките му изглеждаха здрави, но потънали в кал...
Слънцето хвърляше лъчите си, върху това одухотворено лице...и в нежната му усмивка имаше някаква кротост и благост! Спокойствие и тиха радост...
Усмихваше се на всички и като , че разговаряше с някой...Всъщност, до него нямаше никой!
Самият той сякаш, не беше тук...беше тотално откъснат от всичко и всички околко него.
Потънал в някакъв, само негов свят...
Никой не би спрял до него!
Стана и толкова мъчно! Бучка заседна във гърлото й...
Кой ли беше? Каква ли беше неговата история?
Болен ли беше? Загубен ли? Кой го търсеше?
Липсваше ли на някой? Как и защо бе останал сам? Има ли семейство някъде?
Защо, беше сам, на тази улица, където никой не го познаваше и където дори самият той, не познаваше себе си!
Задуши я безсилието й!
Такива „срещи“ бяха като тръни, забити дълбоко в сърцето й!
Спря до него. Остави плика с обяда си...и продължи...
Глада й беше изчезнал...
Преглътна сухата буца застанала в гърлото й!
Изтри бързо солените сълзи, плъзнали от очите й – скри ги със слънчевите си очила...
и нервно закрачи към офиса си...
Даде си сметка, че всеки , абсолютно всеки, можеше да се окаже в такава позиция...
Един ден, да бъде гледан през тъмните очила!
Valentina Mitova
09/16/2022
© Valentina Mitova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Даниела, Антонета, Злати- Благодаря ви, че прочетохте и разбрахте смисъла на написаното! ♥️♥️♥️
-
Есето е друга работа. За съжаление(за разлика от разказите, и особено романите) в българската литература няма есета на много високо ниво - поне ограниченото, което съм могъл да прочета... Не знам за Констатин Константинов...
-
Благодаря на всеки, изказал своето мнение. Нямам претенции, да съм " писател" или" поет". Няма дори да определям, кой жанр, какъв е! Нито кой, как пише...Това не е моя работа! Написала съм това, защото ме е докоснало... Защото, ме накарало да се замисля! Защото дълбоко ме е натъжило! Защото, зад един бездомник, се крие един живот и една история ...Защото, света ни, какъвто е днес, може във един миг да свърши...и да бъдем съвсем непознати, дори и на себе си ...Всъщност, това беше целта на тази, " проза" или " боклук", както меко, го нарекохте! Все пак, благодаря , за откровението! Нужно ми е! Защото в днешно време, ласкатели, колкото искаш, но малко казват, това, което настина мислят....
-
Bezzhichen (Безжичен) - и за мен до 8-ми клас имаше поезия и проза - прозата: разкази и романи. Пишехме преразкази, разкази по еди какво си и... докато един ден учителят ми по БЕЛ не ме извика в междучасието и ми даде негова книга да прочета, беше есета на Дамян Дамянов. След поезията му, която буквално бях назубрила, останах изумена как може да рисува с думи и такива импресии. Открих още един свят с неговите есета.
-
Паленка, съгласен съм. Прозата е по-широко понятие от разкази. Затова има подрубрика "разкази". Но за мен прозата са разкази, повести (големи разкази или малки романи - "Чичовци", "Маминото детенце" и подобни, които са малко по руски маниер - то и "повест" от славянски), новели ( при нас големи разкази - "Старецът и морето"
, при англосаксонците - романи, и накрая - истинските романи - много дълги разкази, с много обрати и дълго разказани истории). Тук причислявам.и пиесите в проза.
Има естествено и много друга проза - Пътеписи, импресии, стихове в проза (интересно съчетание), очерци, биографии и т.н. Но когато нещо наподобява разказ, го възприемам като опит за такъв, макар понякога несполучлив. -
„Потънал в някакъв, само негов свят...“ - там е намерил свой остров, далеч от реалността... Валя, тъжно, но истинско, актуално. Дано ни отрезви! Благодаря, че сподели с нас!
-
Да, тука няма описана случка, а само описания и разсъждения на автора. А трябва героят да се охарактеризира чрез действия и постъпки, не чрез размишления.
С безжичен.
Но то не е в "разкази", а само проза. По-скоро "В търсене на подходящите очила" -
Да, късите разкази (макар и от най-големи майстори на жанра, те не са истински разкази, а само мимолетни кадри) се пишат твърде трудно, за да са успешни. Това не е разказ, а само констатация на факт. Съжалявам, но това е твърдото ми.мнение. И не бих го изказвал, ако тук не се появиха (кой знае защо) много такива. Виждам автори, публикуващи през ден, де-щом им е хрумнало. Смешно и досадно. Разказът изисква много и задълбочена работа, мисъл, самокритичност, редакции и чак тогава публикация. Даже късият разказ. Написах всичко с цел да се аргументирам, макар че не е необходимо, когато изказваш мнение.
-
Света много се промени, Валентина. Вече нищо не може да бъде същото. И не се знае какво ни очаква занапред, за съжаление.
-
Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
