Слънчовците и Студът
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш...
- Слушай, Слънчо, пари се печелят, за да се харчат. Не се ли харчат - не се печелят...
Философията на приятелката ми Ваня (с която, откакто се познаваме, все си броим стотинките) сред препълнения с хора и коледна украса магазин ми идва в повече. Тежи ми кожухът. Тежат ми топлината, блъсканицата, бърборенето, звънът на касовия апарат, торбите с покупките...
- Пие ми се кафе. Слънчо, чуваш ли?
- Слънчо, избра ли си играчка? Я виж тази! Тука, тука гледай... не, не, онази е още по-хубава... Ела, ела...
- Ти коя си избра?
- Тази и тази...
Излизаме. Най-накрая. Студът ни блъсва в лицата. ...