Беше един никакъв смок. Нито от много големите, нито малък. Нищо особено ви казвам. Кога се е заселил в съседите не разбрахме точната дата.

Една сутрин се чу силен писък:

       - Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!

Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се препичаше на слънце, свит на кълбо  и хич не ни отразяваше. Съседът грабна лопатата да го убие, но другият съсед го спря.

       - Недей, комшу. Не разбра ли, че напоследък мишките оредяха? Той ги яде. Сакън, не го убивай.

И така заживя спокойно смока. Но всяко нещо има край и мишките около нас привършиха и смокът залиня. Събрахме се да обсъдим ситуацията. Съседа от другата страна започна пръв.

      - Около нас мишките свършиха, но селото е пропищяло.

      - Е, какво искаш да кажеш, комшу? - попита "собственика" на смока.

      - Амчи, да осведомим, за смока, бре комшу.

      - И как да стане това?

       - Като отидем довечера в кафенето и се похвалим, че вече нямаме мишки. Като ни попитат защо ще им кажем за смока.

Всички единодушно приехме идеята и вечерта я осъществиха мъжете. Последствията не закъсняха. След два дни дойте делегация от другата махала да им дадем смока на заем за една седмица.

Събрахме се пак на съвещание.

         - Аз мисля - заговори "стопанина" на смока - да им искаме наем.

         - Че как да им искаме наем, комшу? - отвърна моя благоверен - ще ни обявят за експлоататори на животното и ония от тяхната организация ще ни видят сметката.

          - Да направим доброволно дарение - кой колкото даде,  и като съберем парите накрая ще решим какво да ги правим.

Останахме на този вариант. Вечерта в кръчмата съседа обявил офертата за смока и всички се съгласили.

Купихме клетка с гъста телена мрежа, примамихме смока да влезе вътре и пртедставителите от другата махала го отнесоха към техния район.

Така започна спасението на селото от мишият тормоз.

Но, както знаете, всяко нещо си има край. Смокът се оказа способен ловец и мишките бързо приключиха. Изяде ли ги всички или успяха да избягат в другите села, така и не разбрахме веднага.

Смокът, обаче, остана без храна и започна да линее. Докато не се чу отново викът на съседката:

         - Яйцата миииии! Яйцата мииииии!

Втурнахме се разтревожени. Оказа се, че смокът започнал да посещава курника. Това ни разтревожи. Щом като е почнал няма да се спре само тук.

Вечерта цялото село се събрахме в кръчмата за да обсъдим ситуацията. Говорихме, предлагахме и дадохме думата на кмета.

          - Съселяни - започна кмета - Смятам, че мишата инвазия беше пагубна за селото, а смокът ни спаси. Не може да се отнесем с черна неблагодарност към него. Аз предлагам всяка къща да му дава по пет яйца на ден.

          - Кмете - обади се учителят - да пуснем реклама, че и другите села са пропищели от мишки.

          - Умна глава си, даскале, браво. действай.

Още на другият ден осъществихме идеята. Не се минаха и два дни и дойде първата заявка за смока. Сега си имаме дълъг списък от желаещи и парите в доброволната дарителска каса се натрупаха.

Кмета предложи да направим природен кът за смока, че като си е  в селото ни да си има дом. Направихме. На всеобщо събрание на селото го обявихме за главен ловец. Сега е на щатна длъжност в общината.

А беше нищо и никакъв смок!

 .