Смърт зад портата - 4. /криминална фантастика/
Произведение от няколко части към първа част
С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инструкторка там. Привечер или късно нощем – ако имаше някакво заседание или мероприятие, го връщаше.
Зад гърба му го наричаха Асан Ага. Заради типичното му бейско поведение. Вървеше изпъчил гърди, кимаше небрежно на поздравите /вярно, никого не подминаваше/, но избягваше срещи и разговори по улици и коридори. За това, според партийните другари, съществуваха кабинетите.
Освен това – не се появяваше в стола на окръжния комитет.
Малко отклонение за столовете и столуващите. Столове за хранене в града ни имаше немалко. В заводи, фабрики, училища, в болницата, даже в някои по-големи служби. Йерархията е невидима, но точна – човек заема позиция в обществото според стола, където се храни.
В стола на ОК приемаха работниците в комитета, както и някои привилегировани. Като секретарите на ГК и техни приближени. Шефовете на Окръжния народен съвет, както и тия на общината, се хранеха на едно място, в стола на ОНС. Понякога председателят на ОНС се отбиваше в стола на ОК, но само при необходимост. Нали трябва да демонстрира демократичност и се храни при подчинените си. Е, там си е у дома и е при по-специални условия – най-малкото е отделното сепаре.
Така беше и в стола на ОК на партията. Секретарите на градския комитет имаха маси в сепарето за членовете на окръжния, но рядко се засичаха. Професионална предпазливост. Едните влизаха веднага по обяд, другите учтиво изчакваха и се появяваха след необходимото за насищане на едрите хищници време.
Така беше на обяд. За вечеря всеки можеше да вземе поръчаните и платени предварително ястия – те стояха на специална маса до входа. Съдинките на секретарите на ОК и ГК не се слагаха там. Тях притопляха до вечерта, а после шофьорите ги получаваха…
Та Асан Ага рядко слизаше в стола. Най-често му носеха храната на специален подпос, в специалната стая за почивка.
И това никому не правеше лошо впечатление. Човекът е зает, не е някакъв си писар там, та да има време за хабене по опашки дори за хранене.
Още повече, че се говореше усилено – сегашният първи секретар на ОК щеше да бъде издигнат в столицата. А на негово място…
Обаче – не стана.
През пролетта на 1974 година Аговски беше убит. Заедно с жена си.
Братовчед му Григор влязъл в спалнята и с топора разсякъл главата му. След което отишъл в другата стая – Асен и жена му отдавна спяха отделно – и с първия удар отхвърлил главата на Пенка…
Топорът не е обикновена брадва или секира. Топорът по нашенско се прави голям, със заточено режещо острие, предназначено за цепене на ботурите, както викаме на пъновете, или за клане на прасета, овни и волове.
Григор от години цепеше ботури за камината на братовчед си, беше силен и умел, така че онези надали са усетили отпътуването си от тоя свят…
На сутринта шофьорът почакал, почакал, изсвирил няколко пъти, после влязъл и видял кървавата касапница.
А Григор спокойно си спял в стаичката на първия етаж… Топорът бил оставил до кървавото легло на Пенка – засега нямало явно да му трябва.
Следва продължение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Като видна фенка на Стивън Кинг не се стряскам лесно. Давай натам, сенсей!
