Смъртта, породена от безизходицата

Тя бе красиво, младо и изключително смело момиче. Но, колкото и да бе смела, през колкото и изпитания да беше минала, имаше 2 слабости. Едната от тях беше да вижда как на хората, на които държи не им пука за нея, а другата... другата беше по-силна от всичко. Втората слабост беше човек. Но не просто индивид, а човек със силно сърце. Беше момче. Той беше нейната най-голяма слабост. Той можеше с един поглед да я разплаче, с една дума да я нарани и с едно изречение да я убие. За нея той беше Бог, той беше всичко. Тяхната история била сложна, с красиво начало, но с грозен край. Всичко започнало една красива лятна вечер, когато поддадени на малко алкохол, двете личности се сляли в една. Е, не било кой знае какво, просто няколко целувки и прегръдки, но на тях това им стигало. От тази вечер нататък прелестното момиче се влюбило, но момчето не толкова много. То било наранено преди и не желаело да се отпусне по течението, не желаело да се отдаде. И така в продължение на месеци, тези две души се сливали и избухвали, докато са заедно. Красивото момче наранявало младото момиче, но тя продължавала да се връща при него. В един красив априлски ден, след много караници, сдобрявания, красиви и грозни спомени, момчето видяло нещо в момичето, на което не можел да устои. Той решил да ù даде шанс. Да, но горката толкова беше свикнала с караниците, че отново направила глупост. Момчето се ядосало и в друг, не толкова красив, априлски ден, прекратил всичко със смелото, младо и красиво момиче. Намерил друго. Новото му момиче не била толкова смела. Тя била по-стара и не толкова красива. Историята продължила дълго време. Знаете я всички. Момиче гони момче, той обича друга. Е, този случай също бе такъв, но с малката разлика, че любовта на момчето към другото момиче изчезнала. И станали две, красивата и грозната, младата и старата, смелата и страхливата, но нямало значение какви са - и двете страдали по един и същи човек. Той им бил слабост. Красивото момиче решила да пробва отново. По принцип тя била добра, мила и любезна и мислела, че това не се харесва на красавеца и решила при съдбовната среща да играе друга роля. Ролята на лошо и грубо момиче, на безскрупулна кучка. Ами, за нейно съжаление, момчето не харесало и това... момичето отново било отхвърлено. Опитала се да сподели и срещнала право в очите другата си слабост. Тя говорела, но от тези, които я слушали, малка част не разбирали, а по-голямата част просто не им пукало. Момичето побесняло. Решила да провери дали едната ù слабост я има в характера на другата. Споделила на момчето за това какво е преживяла, какво той ù е причинил, за всичко. Но, горката, открила безразличие. Била толкова отчаяна, жалка в очите на “приятелите” си, а може би дори и в собствените си очи. Търсела отговори, разпитвала всеки, споделяла на всеки, доверявала се, лъгана била и използвана. Боляло я всичко от това, но накъдето и да се обърнела, всички врати били затворени, нямало и най-малките дупчици, дори ключалките били запълнени, за да не влиза въздух. Задушавала се бавно, искала да избяга, но нямало накъде, искала да се самоубие, но нямало с какво. И така дълго време мислела и страдала, задушавала се и умирала. Отвътре тя вече е била почти умряла. Времето минавало, а красавицата усетила, че е дошло и времето да си отиде, да се избави от мъките, живеело ù се, но не намирала за какво. В последните си мигове изведнъж една от милионите врати се отворила. Блеснала толкова силно в очите на младото момиче и едва не я ослепило. Тя видяла ръка да се протяга към нея, но била твърде далече, видяла въздуха да идва към нея, но нямала сили, а и може би не искала да го поеме в себе си. Бе я чакала и бе страдала за нея. Не, не за отворената врата... за смъртта. И тя дошла, затворила отново вратата, с което взела и последната капка надежда от момичето, а после взела и нея. А тя това бе чакала. За това бе страдала. А, може би, и това искаше.