СОФИЙСКА САГА 32
Глава двадесет и девета
Нощта беше хвърлила виолетовия си воал върху планината. Витоша изглеждаше като забулена монахиня, скрила в пазвата си своите интимни тайни. Току-що падналият здрач омекотяваше формите и притъпяваше контурите на предмети и хора. Въздухът беше напоен с планинските аромати, смесени с изпаренията на бензин и изгорели газове.
По новопостроената трамвайна линия се напъваше по баира към Манастирски ливади стара, сменяла много пъти цвета си, мотриса.
Ватмана го беше налегнала такава дрямка, че всичко му се виждаше мътно и плуващо в мъгла. Изведнъж необикновено ярките фарове на летяща насреща му кола го изтръгнаха от унеса и зениците на очите му се разшириха като на котарак в тъмна нощ.
По прясно асфалтирания булевард “България” летеше ярко червена спортна кола. На волана на Алфата русокос младеж се опитваше да надпревари себе си. Навярно искаше да изстиска от мощния двигател всичките ù конски сили, които може би надхвърляха 500. Беше необикновен късмет, ...