Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико цареше катедрална тишина. В късните часове на нощта, или по-скоро в ранните на утрото, движение нямаше нито в огромния входен вестибюл, нито по коридорите на осеметажния хотелски красавец. В едно от креслата недалеч от парадния вход дремеше едно “пиколо”, а дежурният администратор пишеше нещо . Асансьорите бяха замръзнали с отворени врати и почиваха след напрегнатия ден.
На седмия етаж всичко беше спокойно, цареше непробиваема тишина. Вратата на стая номер 711 беше заключена и зад нея не се чуваше ни най-малък шум. Стаята беше празна, както и огромното легло с балдахин. Тази, която трябваше да бъде в момента тук, в 3 часа сутринта, отсъстваше от стаята си.
Мощната кола летеше по шосето и св ...