Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бомба е паднала над главите на хората. Децата се плашеха и криеха под масите. Но това беше детска играчка в сравнение с това, което очакваше мало и голямо само след няколко месеца и то насред зима. През юли театърът беше във ваканция и Слава и Шони прекарваха летните горещини в Чамкория. След вечеря мъжете сядаха на покер, а жените - на сладък мухабет, полят с домашна вишновка. Понякога късно вечерта прескачаше и принц Кирил, който беше страстен картоиграч. В карето участваха главно фабриканти, заинтересовани от държавните доставки за армията, която се готвеше да воюва. Те умееха да губят значителни суми, които принцът прибираше, радвайки се на изключителния си “късмет”, който не го напускаше ...