Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
\'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...

Та, така... Ожени се дъщерята. Това - добре, щото като ги гледам сегашните - хич и не еб..таковат да се женят. Живеят си без да подписват, щото разводите били скъпи. И деца си правят, и пак така си живеят... После по някое време им щукне да се венчаят и тогава детето черпи из махалата - "щото мама и тате се ожениха".. Голям резил...

Та дъщерята, де, се ожени. Вдигнахме сватба - триста души. Направихме я на село, при мама, че ако беше у изискана кръчма, требеше да продадем некой имот. С жената поканихме приятели и братовчеди, а мама покани всички останали. Толкова бабички на куп в живота си не бех виждал... Пиха като за последно. Ама прави са жениците - това може и наистина да им беше последната веселба.
Дъщерята и тя си покани приятели, приятелки. От наша страна имаше триста души. Я не съм знаЯл до сега, че имаме толкоз рода и приятелЕ.
ЗетО беше скромен. Дойдоха му само един вуйчо и пет-шест апапи. Бил скаран с майка си и баща си по политически причини. Така ми каза... Повече не го разпитвах, щото хич не ме интересува политиката. Те се надлъгват(политиците, де) и лапат кинти, а ние се "палим" от глупостите им и лапаме светулки...

Сватбата си мина, както му е ред. Ядохме, пихме... ТанцувАхме даже. Дъщерята беше бяла, бяла - като пуканка. Зетя - и той голем красавец. Снимах ги с камерата, ще ти дам касетата да ги гледаш. Абе, хубава сватба - нищо, че не беше в голем ресторант. Бабичките се бЕха "омагьосали" всички до една и кръжаха като водни кончета по двора. Танцували казаха... Преди да се мръкне ги събрахме с баджанака, че бЕха нападали из градината. Нито една не даде фира - носят на пиене.
Та това всичко дотук, дето ти го разказах е хубавото. После дойде лошото...

Мичка, дъщерята, почна да линее. Вместо като млада невеста да цъфти, тя тръгна назад...

Залиня нашата Мичка. Като онова момиче, дето чакало бялата лястовица. От ден на ден все по-гръчлява става.

Оня ден казвам на жената - "Жена, питай го дЕтето какво става с него... Мен ме е срам, че може да са нещо женски работи...".
Жената ме погледна като ПУЦ-аджия - аха да проговори, ама си затраЯ.

Веднага включих, че е у час. Знае нещо. "Какво, бе жена? Дедо ли ще ставам? Или зетО си е намерил некоя друга? Казвай, не ме дръж под пара! Казвай, докато е време да му свивам перките! Ще го утрепам тоя лигльо, ако кръшка. Те тия мазните са най-опасни.. "Тате...Мамо.." - зет като мед... Казвай бързо - защо Мичка е като препикано мушкато?!"...

Жената се разплака. Познавам я моята като плаче - дали е от срам, или е от мъка. Тоя път беше от срам.

Погледнах я "на чорчик" и скръцнах със зъби - "Какво си се разциврила, ма?! Какво толкова е станало? Бързо ми "снасяй" информацията, че се изнервих. Аз баща ли съм или лукова глАва? Какво се таИте такива? Какво е направил тоя клесавец на Мичето? Мамичката му недоносена!"...

Жената подсмърча, секна се и накрая изплю камъчето - "Наско - вика ми тя (зетО)- изневерява на Мичка. Връзката му (ще го овръзкам аз него!)е стара, от доста време преди да подпише с Мичето."

Аз полудях - "Тъй ли, и чий го диреше при детето ни? Да го омаскари ли само? Коя е тая никаквица, дето толкова е полудял по нея? Да не е някоя парясница? Що не я е взел? Ще му счупя канчето на тоя Казанова!"..

Жената се разрева още по-силно - "Какъв Казанова, бе Симо...Ох да беше така - с мед да го нахраниш... Ох,Боже... Боже, какво ни дойде до главата!"..

"Какво, ма? Какво ни е дошло?"- питах аз, но май нямаше нужда. Светна ми червената лампа.- "Да не е хукнал по мъже нашичкият? С тая нежна кожа и с туй кьосаво лице... Ох, мама му педалска! Викай веднага Мичка и Педала тук. Аз тая работа така нЕма да я оставя!"...

"Сакън, Симо - отвърна жената - не наранявай детето, че е влюбено! Моля те, Мичка си го харесва и такъв..."

"Бе вие луди ли сте, ма? Или се изчанчихте? Как ще го харесва тоя скъсан цвайцер? Спин ли иска да й натресе? Ще го убия-я-я-я-я! Копеле, ниедно... ще го затрия! Викай ги веднага, да не отивам аз...".

Следва продължение....