17.12.2016 г., 16:49

Споделено мълчание

1.1K 0 1
1 мин за четене

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча. 
И да чуя грохота на тишината. 
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. 
Мълчи ми се от разни думи, дето са увиснали в пространството, като уморени птици, не намерили дом да ги приюти. 
Мълчи ми се от страховете на няколко неуверености, които превземат вярата и не оставят път на надеждата. 
Мълчи ми се от многото изкривени огледала по пътя на живота ми, защото оглеждат с предразсъдъците си. 
Мълчи ми се от разминаванията във времето, които оставят бездни. 
Мълчи ми се от стените, стените, стените... които само стягат, а не помагат на никой. 
Мълчи ми се от онова мълчание, което е вярно единствено на идеята за себе си. 
Мълчи ми се от невъзможности и защото не е вярно, че всичко зависи само от теб — не и когато засяга двама. 
Мълчи ми се от липсата на откровения, когато именно те са единственият лек. 
Мълчи ми се – за това и за много други неща... когато не ме разбират. 
Но знам, че ти ме разбираш. Дори все още да не си чул нищо. Знаеш –  когато срещнеш някого и чувстваш, че можеш да му довериш и най-съкровеното си. 
И затова не ти мълча. 
С теб искам да говоря
Да се разкрия, разтворя... 
Именно за нещата, за които ми се мълчи.

 

 

14.11.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз обаче не мога да си замълча на такива прекрасно подредени думи!Мъдро и замислящо!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...