Спомен?!
Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно… може да не си спомням какво точно се е случило… Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било! Създаваме спомени в своя живот и си казваме: "Ще ги извикаме, за да ни е пак хубаво, както тогава, когато се случи това"... А спомените, даже и най-хубавите, са болка... Времето... Ех, ВРЕМЕТО! - то е еднопосочна координата... Вървя по своите изплетени пътеки с упоритост, постоянство, ентусиазъм… моят живот… Тук… сега… не в миналото, където са спомените…
И мога да се изразя в едно четиристишие само:
Преди и след… финала
Моята отправна точка -
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки -
да ме разплитате след мене.
© Павлина Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
