Спомен?!
Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно… може да не си спомням какво точно се е случило… Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било! Създаваме спомени в своя живот и си казваме: "Ще ги извикаме, за да ни е пак хубаво, както тогава, когато се случи това"... А спомените, даже и най-хубавите, са болка... Времето... Ех, ВРЕМЕТО! - то е еднопосочна координата... Вървя по своите изплетени пътеки с упоритост, постоянство, ентусиазъм… моят живот… Тук… сега… не в миналото, където са спомените…
И мога да се изразя в едно четиристишие само:
Преди и след… финала
Моята отправна точка -
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки -
да ме разплитате след мене.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятно четиристишие, прекрасна житейска позиция, мъдрост!!!
-
"Оставям своите пътеки -
да ме разплитате след мене."
!!! -
Аз пък губя усещанията (за съжаление), но помня всичко и все пак е доста вярно и продължавай все така!
-
Добро утро!
Пак сме тук 
-
Чудесно си го казала! Наистина остават усещанията за това, как си се чувствал в определени периоди от живота си. Пожелавам ти светли "изплетени" пътеки!
-
Спомените са обречени да избледнеят. Те са създадени по този начин с някаква цел.
-
Поетично и вярно! Усещанията се от по-умното ни аз, а спомените - от ума. Затова усещането не лъже. Споменът -понякога...Поздравления !
-
"Но в мен остават усещанията..." Понякога с времето усещанията ми от даден спомен се променят. Аз обичам да си спомням. Хубавото с хубаво, а лошото - както дойде! Поздрави!
-
С Ена!... Човешката памет има свойството да украсява детайлите, обаче не и усещанията...
-
Щом имаме спомени, значи имаме минало. Но истински има значение това, което се случва днес. Мечтите са нашето бъдеще, с което осмисляме живота си. Всеки по своята пътечка. Желая ти светлина и обич в твоята пътечка. Уникална и неповторима и само твоя!
-
"Интересно… може да не си спомням какво точно се е случило… Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било! "
!!!
Абсолютно!!!
Поздрави, Павли!!! -
Тези спомени...
Красиви като лято или пролет...
Или като сбъднат сън...
Поздрав! -
Аз май не съм на същото мнение... Аз поне обичам да живея със спомените. Не ВЪВ спомените, а СЪС тях. Защото хубавият спомен топли сърцето, а лошият... лоши спомени май няма Все пак, ако ти се е сучило нещо лошо, спомни си със смях и се радвай, че е минало
-
Не залагам на спомена.
И хубаво правиш, само със спомени не се живее. Чудила съм се на някои хора, спечелили медал, награди и казват, че това е минало, трябва да се върви напред. После се позамислих, ами така е. Не може да си гледаш наградите и да живееш с тях, трябват ти нови победи, трябва да следваш мечтите си, а не да стоиш на едно място. Животът продължава. Права си, Павли!!! -
Създаваме спомени в своя живот, и си казваме: "Ще ги извикаме, за да ни е пак хубаво, както тогава, когато се случи това"... А спомените, даже и най-хубавите, са болка... Времето...Ех, ВРЕМЕТО! - то е еднопосочна координата...
Казала си го точно и кратко, а коментарът е излишно дълъг, но ще го оставя...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>