Спомени от психиатрията (една истинска история)
Беше май месец, природата се раждаше, а нещо в мен сякаш умираше... Трябва да постъпите незабавно каза спокойният глас на лекаря. За толкова години той беше виждал всичко и вече нищо не можеше да го впечатли. Аз обаче се страхувах и то до болка. Постъпих в психото със свито сърце, прибраха ми всичко и обезличиха моята идентичност. Майка ми ридаеща върна половината багаж у дома, защото тук всеки предмет в ръцете на душевно болен се преврща в оръжие за агресия .Влизайки по коридора забелязах призрачните вяли лица на пациентите и изпразнени от съдържание погледи, движеха се като привидения. Чуваха се пронизващи писъци и неутешим плач. Първо се появи Нина* огледа ме подозрително и ме попита коя съм аз. Представих се и от куртоазия продължих разговора, тя обаче заяви, че не й се говори и бързо се обърна отдалечавайки се с искрящото си яке и големи ярко жълти очила. После видях и нея Марта* ревеше, че детето й е мъртво и проклинаше всичко, а в последствие се оказа, че "детето" е млад и здрав красив мъж.
Марта често създаваше проблеми, всички я знаеха и до някаква степен приемаха и допускаха номерата й само за да си осигурят минута спокойствие. Първия ден мина мъчително и бавно, а с напредването на вечерта сякаш зли демони бяха обсебили всички. Едно момиче започна да пищи за помощ. Отиваше до прозореца, който имаше ограничител за отваряне и пищеше с всички сили с цел да привлече внимание, после започна да щрака ключа на лампата, а в моментите на тъмнина не знаех откъде да очаквам нападение. Настана истински хаос. Всички бяха тук и сега само разсъдъка им липсваше... Вързаха я за да я укротят, тогава разбрах произхода на думата "луд за връзване"! Сестрите казаха, че случващото се е практика и, че даже това е спокойно дежурство. Мрачни мисли запрепускаха в главата ми... ами какво би следвало ако дежурството е тежко...?!?
След упояването с психотропни вещества дойде време за лягане. Натикаха ме в стая с четири легла. Жените ме гледаха втренчено без дори да мигат и никоя от тях не говореше с мен. Това ме плашеше! Легнахме, но не след дълго се чу силен трясък на падане от леглото на треперещата до мен възрастна жена. Медицинският персонал нахълта с гръм и трясък в стаята. Вдигнаха я, а тя нареждаше неразпознаваеми думи и сочеше към тавана. Пак останахме сами... Сънят не бе мой спътник тази нощ. Обърнах се с гръб към всички за да не се травмирам от случващото се.По едно време на стената забелязах движещата се към мен сянка на една от хоспитализираните. Дойде до мен и се спря, сковах се и не знаех да се обърна ли или не и какво ще последва?!? Стоеше и ме гледаше след което ме заля с бутилка Кока-Кола. Давех се в любимата ми напитка. Заспах мокра и със свито сърце. Всичко беше неизвестно и плашещо... как утре щях да се събудя и да продълна сред тези хора. Тук всички бяха първични. Закони за тях нямаше, та нали са невменяеми!?!
© Audi Suzuki Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сузи, без значение на кого са въпросните спомени, твои или на твой близък човек, смелост е да се пише по темата. Поздравления за което, но ти само започваш с писането, не го разгръщаш... Дай ги тези спомени! Извади ги с цялата им автентичност! Роман може да стане. Да си спомним "Полет над кукувиче гнездо". Напиши всичко по спомените, каквото си спомняш и на следващ етап ще дойде и прецизирането на самия текст. Очаквам продължението.
-
Ив... (Ивайло Христов) и к'вооо? Авторът може да си пише както му падне, щото е пациент на психиатрията, така ли?
О.К., посипвам си главата с пепел и изчезвам. -
Истинското в историята е привличащо. Е, трябва още дялане, та да се офирми скъпоценния камък. Но основата я има!
-
Асортимент от психотропни вещества, включително улични наркотици и лекарства:
1 – кокаин, 2 – крек, 3 – метилфенидат (риталин), 4 – ефедрин, 5 – MDMA (екстази), 6 – пейот (мескалин), 7 – LSD, 8 – псилоцибин, 9 – Salvia divinorum, 10 – дифенхидрамин (бенадрил), 11 – червена мухоморка, 12 – Tylenol 3, 13 – кодеин, 14 – тютюн, 15 – бупропион, 16 – канабис, 17 – хашиш
************
Ако и дадеш подробности с какво точно психоактивно вещество ги упойват, цена няма да има разказът! Подминах нарочно терминологията, но отново ми се наби в очи. -
Има много за „пипане” по текста.
Не знам медицинската грамотност на автора, но „ след упояването с психотропни вещества”, възприятията вече чезнат в мъглата на необяснимото.
Губи ми се достоверността на възприятието.
Като идея е добро. -
Има ли продължение тази история, Сузи?
Направиха ми впечатление няколко неща, но ще изчакам, докато се уверя. Хубаво е написана. Особено след като изчезнаха тези досадни технически недоразумения. -
Чак кой знае какво ужасяващо до тук не видях. Дори и в нормална болнична стая с няколко легла един може да стене от болка, на друг да му цъкат разни джаджи, 3-ти през 20 мин да идва някой от персонала да го проверява. А дори и в семействата си викат, крещят, чупят, че се и побийват някои.
пп
направи ми впечатление липсата на буква "ъ" на няколко места и др.
"Марта често с ъ здаваше проблеми, всички я знаеха и до някаква степен приемаха и допускаха номерата й само за да си осигурят минута спокойствие" - току що постъпва, а описва като че ли е от сумати време там и ги познава толкова добре.
Малко смотано, меко казано, за разказ. -
Може би трябва да се прегледа текста...Липсват доста буквички. Имам чувството, че е превеждан текст и затова така се е получило. Тъжна история.На такова място, нямам идея кой би станал по-добре! По-скоро,ако не е луд ще стане такъв!
-
Ужасяващо е!
-
АУ, даже и плашещо,... но реално някъде из пустотата
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
