Валери Шумков, младо студентче, с големи светлосини очи и учудваща за младите си години на места леко прошарена, но пък дълга и гъста коса, вървеше забързано, очевидно закъсняващ за някъде.
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка усмивка се загатваше, въпреки капризното мартенско време, силно духащият насреща му вятър и малките почти ледени капчици, впиващи се в лицето и очите. И поради това с наведена силно напред глава и загърнал се хубавичко с дълго кожено палто, той вървеше с бърза и отривиста крачка и вътрешно се радваше на свежестта на времето и лекичко му се присмиваше на един от последните му опити да покаже колко сурова може да бъде зимата. Сякаш дочула мислите му, природата реши да докаже силата си и вятърът зави още по-силно, почти пречупвайки клоните на клетите дървета. Единствено в тези мигове ниските дръвчета бяха щастливи и злобничко се присмиваха на високите. Дъждовните капки станаха големи и заудрях ...