15.05.2009 г., 23:12 ч.

Споменът за една улица. 

  Проза » Писма
955 0 1
1 мин за четене

Днес отново минах оттам и надникнах с надежда да те видя.
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизахме от там с усмивка и палехме цигара, заедно. Понякога мълчахме, защото просто бяхме щастливо изморени. Да... Тази улица. Тя водеше към теб, а сега е просто поредната пряка в живота ми. Поредния изходен път, към който винаги мога да се запътя, не знайки какво мога да открия.
Тази улица. Тези спомени. И хилядите фасове захвърлени.
Днес отново надникнах плахо. Чаках те. Нямаше те. Не се изненадах, бях само малко разочарована. Страхувах се да те потърся. Този страх проваля целта ми. Но и той ще отмине някой ден.
От месеци не бях минавала оттам. От месеци не бях щастлива.
Знам, тази улица вече не е нашият път към вечността. Тази улица вече не е улицата към твоя дом. Тя остана спомен.
Улицата, която вече не съществува.
Защото се изгубихме,търсейки се - именно на тази улица.

© Вики Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тя водеше към теб, а сега е просто поредната пряка в живота ми - хареса ми. А и добре дошла
Предложения
: ??:??