Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. Отбягваш непознатите очи на случайния минувач. От дълбините ти, напира да излезе нещо, което с години си прикривала умело - дори от себе си. На пътя ти изскача онова, от което винаги си бягала. Пред теб стои онази десница, която винаги те е топяла с огнените си движения. Ровиш в изпепеленото си огнище и намираш едва мъждукащо въгленче, способно да те прогори. Старателно отбягваш погледа на непознатия, който сякаш те връща в един есенен ден...
И ти си отново на осемнадесет години. Косата ти е дълга. Животът е пред теб. Усмивката се изписва на лицето ти. Ти не познаваш света. Ти си онова невинно, крехко момиче, чиито дълги коси са целунати от слънцето. Ти имаш топли, уютни тъмни очи, изпълнени с ...