3.08.2012 г., 11:26

Среднощна авантюра

821 0 1
1 мин за четене

 

Среднощна авантюра


Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, момент на тишина. Очите ми се насълзвяват и ето – първата капчица тъга се спуска по бузата ми. „Не си отивай!” устните ми търсят, очите ми я молят. „Тук съм, тук съм.” шепотът ѝ пропълзява до ухото ми. „Къде?” дъхът ми спира, оглеждам се отново. „Ето тук, точно тук”. „Не, не, не те виждам, защо не те виждам?” „Хаха, тук съм, до теб. Погледни!” „Не си играй с мен, моля те!” „Ето ме, ахах, протегни ръка, ще ме пипнеш!” Ръката ми несигурно се плъзва напред, хващайки... въздух. „Неее!” „Тц. Мааалко по-надясно.” „Не ми е забавно!” карам ѝ се, премествайки пръстите си надясно, срещам копчетата на клавиатурата. „Ох, ох! Гъделичкаш ме!” Пръстите ми трепват. Близо е, вече я усещам. Спускам се в играта, въодушевена от този макар и малък успех. „Ммм.... почти! Дай малко нагоре.” тя ми дава наставления, сякаш играем на „Топло и студено”. Преследвам я сякаш с часове, но играта няма край. Вече забравям кое е ляво, кое е дясно, горе и долу стават едно и също. „Не мога вече. Моля те, не ме мъчи така. Моля те.” Уморена съм. „Още мъничко, още мъничко!” умолява ме тя. Въздъхвам и се впускам наново в приключението. Но... не мога, наистина не мога. „Отказвам се. Давай, лети. Отивай си. Не мога да те хвана.” казвам с болка в сърцето. „Хм. Добре се справи.” уверява ме тя. Унасям се. Усещам как ме целува по бузата, изтрива и последните следи от сълзите ми и прошепва „Лека нощ.”

  ***

Отварям очи. Уф. Пак съм заспала над клавиатурата. Спомням си малкото фиаско от снощи и се подсмихвам с горчивина. И тогава погледът ми се спира на екрана... и безбройните буквички по него. Зачитам се. Това... е добро. Ах, този дявол! Пак ме е изигра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...