akonitin (Никодим Сертов)
51 582
28.06.2009 г., 23:17 ч.

Среща 

  Проза
1084 0 11
2 мин за четене

Малко неудобно се получи. Не трябваше да се срещаме пак. Бях ти казал, че не е добре да имаме общи познати след като решихме... Последната ни шега, трябваше да си разпределим сферите на влияние, нашата Ялтенска конференция... Тях пропуснахме, не мислех, че някога ще те поканят да се видите, но явно са закъсали, трябваше да го разбереш, щом се обаждат на теб значи просто няма на кого да се обадят, аз го знаех, но нещо ме накара да приема. Сядате срещу мен ти и Той, обаче не се оказва Той, а някакъв той. Смее се малко пресилено и избягва да гледа към мен. Усмихвам се леко, не само за нас двамата е неудобно, не е трябвало да му споделяш. Ще имаш изтощителна вечер, пълна с допълнителни въпроси, които ще те отегчат и разсърдят. Ще се разсърдиш на себе си, а ще си го изкараш на него, от което още повече ще се разсърдиш на себе си. Търсиш погледа ми. Не, това не. Не бива. Ако тогава знаех какво ще е бъдещето, т.е. днешното ни настояще, нямаше да те уча езика на погледите... срещаш погледа ми и за съвсем кратко, за една двадесет и пета от секундата поглеждаш с периферното си зрение към него, казваш: „Знам, че не одобряваш, но какво да правя, какво?”. Не, не съм казвал такова нещо, не го познавам, „не търси оправдание за собственото си решение в мнението на другите. Най-вече не го търси в мен.” Свеждаш своя поглед, а после внезапно се вглеждаш в моите очи. Гледам те с: „Знам, решила си много отдавна, в момента просто се чудиш как да бъде изпълнено технически. За това няма рецепти, ще се случи, по един или друг начин. Надявам се да не ти е трудно и той да не е някаква сълзлива лепка.” Очите ти изписват въпросително дълбоко спотаена надежда, а моите отговарят с „Не.”, миналото си е минало, по-добре е да не се ровим в гробищата на душите си, всичко долу е изтляло, а и градинките ни горе изглеждат добре поддържани. Пак свеждаш поглед, а аз усещам как неволно съм разровил моя гроб:

 

Събуждам се. Странно ми е, че откакто сме заедно продължавам да те сънувам. Отварям очи. На сантиметър от моите виждам вторачената ти в мен зеница. Искаш танц. Започваме. Зеница следва зеница, ирисите ти преливат в нюанси на зеленото, кафявото и сивото, ти се мъчиш да се отскубнеш, а аз те преследвам. Ъгълчета на клепачите ти се присвиват, смееш се. Захапваш устната ми. Затваряме очи...

 

Тогава, в онзи момент бях щастлив. Бяхме щастливи.

 

Ставам. Измислих някаква причина. Това те изкарва от унеса. Дали и ти си копала в този гроб? Споделям измислената си причина, той ме гледа със смесица от радост и лична благодарност. Ти ме гледаш с: „Вече? Още малко! Моля те, моля те...”. Поглеждам те за кратко: „Не, не е разумно. Вече не... Нека не се ровим.” Само недей, не пред него, не му показвай, че, освен безсмислиците, които изговорихме тази вечер, сме си казвали и нещо друго. По-натам може да поплачеш, но не и сега, не и след малко, а по-добре изобщо не плачи. Някъде наоколо е Той, ще го намериш и ще се научите да говорите и да танцувате с очи. Не му споделяй как си се научила, кажи му, че просто ти е хрумнало.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно изказано! Въздействащо! Поздрави!
  • Бях!
  • "..миналото си е минало.."
    "..Някъде наоколо е Той, ще го намериш и ще се научите да говорите и да танцувате с очи. Не му споделяй как си се научила, кажи му, че просто ти е хрумнало"


    ..последна сцена. завесата пада... ,а публиката мълчи.. никой не ръкопляска. гробна тишина... всички живеят още в последното действие..
  • На по-късен прочит - отново същата оценка!
  • И мен докосна всевиждащо - благодаря!
  • Миа, не е толлкова тъжен, спомените са и хубави, гледната ни точка ги прави болезнени.
    Нели, то без думи, какви излишни думи да има...
    Белла, с по малко думи успяваш да казваш повече...
    Филипе, ако цениш красотата на сбития изчерпателен изказ виж по горния ми коментар.
    Грег, благодаря.
    Петя, и аз си го харесвам.
    Ели, радвам се, че ти е подействало така.
  • Много лично ми подейства. Страхотно е.
  • миналото си е минало, по-добре е да не се ровим в гробищата на душите си, всичко долу е изтляло, а и градинките ни горе изглеждат добре поддържани.

    !!!
    Харесах!
  • Погледите понякога казват повече от думите. Много добре написано. Поздравления.
  • С малко думи - уникално казано. Поздравявам те.
  • Абсолютен хит за сезона!
    Нито една излишна дума, а всичко си казал!
Предложения
: ??:??