6.05.2005 г., 19:33 ч.

Среща 

  Проза
1285 0 0
13 мин за четене
Това беше разговор, който се провеждаше на ухо, докато танцуваха своя първи танц:
- Имаш толкова хубави бузки, че стават за...
- За какво?
- Не се ли сещаш? За папкане, естествено! Идва ми да ги схрускам!
- Стига, бе! Караш ме да се изчервявам...
Запознаха се на една ученическа бригада за бране на домати през 197.. година. Почти всеки ден имаше забава, на която танцуваха учениците. Приятелството им прерасна в нежна и пламенна любов – първата ученическа любов! Виждаха се много често. Държаха се за ръце, рецитираха стихове от Дамян Дамянов и оставаха без дъх на някоя пейка в парка.
Над тях луната грееше, а те й се любуваха в разговор за своето безоблачно и щастливо бъдеще. Но...съдбата ги разпръсна и раздели...Просто така беше решила, а когато тя нещо си науми, никой не може да й се противопостави...
***
Видя я в гръб, когато се обърна за секунди към своята събеседничка, за да й каже нещо. Профилът й му се стори много познат. Той побърза да ги настигне.
- Извинявайте, но мисля, че се поз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??