„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата стресна Мария. Стана и грижливо положи малкото телце в детското креватче. Беше момченце на около годинка. Тъмнорусите къдрици около вратлето му бяха леко влажни от топлината на женската прегръдка. Детето премляска в съня си и се завъртя на дясната страна, като едновременно с това прегърна с лявата си ръчичка гуменото зайче, което лежеше до калъфката.
Мария забърза към вратата. Минавайки край голямото огледало в коридора се огледа неволно и констатира: „Трябва да оправя тази коса вече... съвсем изгуби формата си.”
На входната врата младият мъж се усмихваше приветливо:
- Госпожа Мария Костова?
- Да. Аз съм – жената повдигна веждите си в очакване.
- Препоръчано писмо, госпожо. От Австралия – и ...