Вървях по улиците след поредния работен ден и си мислех само как ще се прибера, ще видя децата си и ще си почина, гледайки някой сапунен сериал или някакво шоу пред телевизора. Всъщност беше ми все тая. Всеки ден се повтаряше едно и също: ходех на работа, прибирах се, отделях внимание на двете ми деца и сядах уморена да гледам телевизия. Понякога четях и книга и за миг се замислях за младежките ми години, когато нямах толкова отговорности както сега, как се забавлявах с приятелките си. Ах, наистина бяха хубави времена, с усмивка си мислех аз. И изведнъж се сблъсках с една стара жена, която носеше покупки и вече се прибираше в своя дом. Аз ù се извиних, че съм я блъснала, а тя просто каза:
- Не се притеснявай, девойче. Добре съм, но ти изглеждаш уморена. Ела, нека поседнем ей на онази пейка от другата страна на улицата.
Съгласих се, въпреки че бях изненадана от поведението на тази стара жена, която дори не познавах! Седнахме. Известно време и двете мълчахме и изведнъж тя попита:
-Омъжен ...