4.06.2025 г., 22:15

Срещата след години (Разказ за мечтата на едно осиновено момиче)

286 0 0
4 мин за четене

Неда бе вече там. На уреченото място. Където трябваше да се срещне с баща си. С мъжа на мечтите си. Тя чакаше на морското пристанище в една такава утрин- слънчева, топла, лятна. Усмихната за нея също. И не след дълго, се появи един мъж на възраст. Някъде към своите 50. Той застана до Неда и я загледа. Тя го видя. Той нея също.

- Прощавайте?

-…

- Вие…Вие ли сте…В-Вие ли се очаква да сте моят биологичен баща?

- Дъще…

При първата изречена дума от него, Неда избухна в сълзите си. Мъжът, който бе на възраст, също.

- Баща ми…Баща ми…

-Аз съм него! Аз съм той! Боже, не мога да повярвам как си пораснала само! Бе бебе, когато аз и майка ти те оставихме в онзи дом, а сега си станала млада и хубава жена!

- Къде беше, бе, баща ми?! Къде беше, когато имах най-огромна нужда от теб!?

Неда започна да се дави в сълзите си. Мъжът също.

- Не бе никак лесен избор да те оставим там, дъще! Не бе…Повярвай ми…

- И въпреки това ме изоставихте! Как можахте, бе, баща ми!?

- Дъще, прости ми! Прости ни!

- Защо ме изоставихте, баща ми? Нима не бях ваше дете? Нима не ме обичахте? А аз си мислех, че се гордеете с творението си!

Бащата погледна към дъщеря си.

- Дъще…- Мъжът протегна двете си ръце към тези на дъщеря си, но този път тя го отблъсна:

- Мразя те, мразя те, баща ми! Ти не си ми баща! - проплака тя с полу-скрит тон на гняв в гласа.

- Дъще, моля те…- умоляваше се бащата.

- Няма какво да ми се молиш! - продължаваше да вика Неда на него. Той се изравни с това положение на дъщеря си, и направи опит да я прегърне.

- Не ме пипай! Не ме докосвай! Не ме прегръщай! Не си ми баща! Не си! Чуваш ли?!!!

Неда удари с юмрук баща си в гърдите, но него не го заболя. Поне не показа признак на болка от удара. Въпреки тежките думи за чуване, той успя да прегърне любимото си същество. Неда беше в прегръдките на баща си- тези, за които винаги бе мечтала- още откакто тя бе изоставена.

- Дъще…Дъщеричката ми, намери си сили да ми простиш…- проговори бащата.

- Ужасен си…

- И въпреки това, те обичам! Обичам те, дъще!

Баща и дъщеря стояха така - прегърнали се на морското пристанище. Чайките летяха над техните глави. И плачеха заедно с тях със своите си гърлен звуци на птици. Неда най-накрая се бе почувствала като в своето у дома си.

-У дома…У дома съм…- прошепна тя на себе си.

-Така е, дъще! У дома си! И никога не е късно да заздравим този дом, стените му и мазилката също!

- Обичам те, татко!

- И аз теб, дъще! Знаеш ли колко години наред те мислих? И плаках, и се гневях, но ситуацията ни с майка ти бе… Трудна, за да те отгледаме…И нямаше как. Искахме просто най-доброто за теб!

- О, тате…

- Дъще…Всичко ще е наред! Обещавам ти! Този път имаш думата ми!

- Но какво ако ти отново ме напуснеш и ме изоставиш?! Та аз тъкмо те намерих! Тъкмо те открих…

- И както казах, за едно ,,у дома” никога не е късно да подновиш мазилката и да облепиш стените. Обичам те, дъще! Стоя до теб и зад гърба ти, докато ме има на този свят!

- Имам ли те вече?!

-Имаш ме! Дори повече от това!

- У дома?

- У дома!

- С теб!

- С нас!

Една дъщеря прости на баща си. Прости и на миналото си. Прости на враговете си и на спомените си. Нейното у дома започна да се изгражда наново - по-щастливо. С майка си, която я бе отгледала от малка, с баба си под ръка, но и с баща си, който бе чакала цели осемнадесет години да дойде и да се появи в живота ѝ. У дома вече съществуваше за нея и за спокойствието ѝ. За сърцето и душата ѝ. Неда откри, че нейното щастие вече бе дошло. И нямаше по-хубав начин от този, освен да го прекара с любимите си и единствени хора на този свят, които тя истински обича и цени. Нейното у дома вече я чакаше…След толкова много време, именно срещата след години.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...