Имам си стара рана на сърцето... спомен за целувка първа и гореща.
Спомен, неизбледняващ с години.
Идва, тук е пак – като неканен гост, когато съм сама и привидно щастлива,
а онези очи... те ме преследват в преповтарящи се зимни вечери.
Онези дата и час. Онази стая – една и съща винаги.
От старата рана белег остана, но и той боли.
Усещам още страха, онова вълнение и топлината.
Усещам си сърцето, както тогава... туптеше – силно и бързо,
сякаш, за да бъде чуто.
Изморих се.
Измори ми се сърцето... това сърце, проклетото, измори се да помни,
измори се да помни сълзите, да помни още болката неразбрана. ...