23.11.2018 г., 10:02

Старата маса

838 0 2
1 мин за четене

 

Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. Отворих скърцащата врата и влязох. Едва не се обесих на една паяжина. Огледах се и бавно се проврях около старите вещи. Пипна тук, барна там, да не стоят без работа ръцете ми, ала умът витае накъде и очите не поглеждат какви ги върша. И тъй пипайки тук, там, отворих едно чекмедже. Масата беше стара. Майка казваше, че е купена за сватбата на баба ѝ с алтъни. От малка съм си такава, обичам да ровя из чекмеджетата. Не че търся нещо. Ей, така, Привлича ме аромата на стари мебели. Все ми се струва, че в някой ъгъл ще е забутано нещо... нещо странно. И така се оказа. Дъното на чекмеджето беше покрито с парче мушама. Толкова се беше изтъркала от годините, че цветовете не си личаха. Реших да я сменя. 
Извадих всичко което беше вътре и вдигнах мушамата. Оказаха се две парчета, а между тях плик. Внимателно го отворих. Беше писано с молив. Четеше се ясно. 
"Мила ми дъще. 
Все ме питаше къде съм сложил алтъните за прикята на внучката. Не исках да ти кажа, щото те знам, че си с редки пръсти и ще ги похарчиш за това ти оставям това писмо. Знам, че само ти бъркаш в чекмеджето, а на мен ми остава още малко живот. Сложил съм ги в една кесия и са под масата, в ъгъла, от където започва крака, под тенекиената пластина.
Бог да ви пази, дъще. "
Имаше и дата - 25 март 1923 година.
Хлъцнах и ми се зави свят. Обърнах масата и видях тенекиената пластина забита в ъгъла от който започваше крака. Намерих тесла и замахнах.
Сега обирам алтъните по земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Чудесна история! Понякога нещо, което е предвидено за някого, стига до него все някога, дори и със закъснение.

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...