Старият дъб
Помнеше го още от малка. Беше огромно дърво с корени, които изпъкваха над земята. Обичаше да слуша шума на листата му и да го прегръща. Слагаше ухо и чуваше, как скърцат цевите на стъблото. Катереше се заедно с катеричките по разперените клони, но минаваха години и един по един те се чупеха.
Не искаше нейният дъб да погрознее и умре. Затова започна да превързва падналите клони с розови панделки. След време дървото заприлича на кораб с разкъсани розови платна, като след буря.
Годините не пощадиха и нея. Появиха се бръчки по лицето и косите ѝ побеляха.
След поредната буря отиде при него стволът се бе разцепил и сега съвсем приличаше на разпаднал се кораб. Доближи се и допря челото си. Усети, как животът бавно изчезва.
Заплака и една сълза се търкулна по кората.
С мъка се изкачи в процепа.
И тогава стана чудо. Дъбът потрепери. Корените му бавно се отделиха от пръста и той полетя към небето, като кораб с раздути розови платна.
Вятърът си играеше с косите ѝ, а тя се смееше загледана в облаците.
Отново бе малкото момиченце с руси коси. Отново нейният могъщ приятел беше с нея и усетиха щастието в своя красив полет. Летящите край тях птици, кацаха по клоните и пееха чудни песни. Под тях земята бе облякла пъстрата си премяна. Цели поляни маргарити, танцуваха, приличащи на бели вълни разлюлени от вятъра. Като капчици кръв аленееха маковете. Малки сини езера блестяха на слънцето, а те двамата плуваха към него.
На другия ден я намериха мъртва в процепа на дъба. Беше усмихната в смъртта си. До главата ѝ имаше букет маргарити.
Погребаха я до стария дъб, а него го нарязаха на трупи.
След месец градинарят видя, че до ствола има две малки зелени листенца. Наведе се и ги погали.
- Хей, мъниче и ти ще станеш огромен дъб.
После стана и продължи по зелената морава. Вятърът разклати листенцата сякаш махаха за поздрав.
Край
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сравнението между човека и дървото винаги е съществувало. Или човекът се трансформирал в дърво (както Дафна, любимата на Аполон, която той превърнал в лавър) или дървото – в човек. Това е символ на връзката между Земята и Небето, проявление на Божественото. Няма повече да философствам, само ще кажа, че ме хареса!
-
От два браузъра не мога да създам вдъхновено произведение, но то и без това не е вдъхновено от това, а е просто свързано като тематика, затова го пускам нормално.
-
Интересно.Носталгично и красиво.
-
Благодаря ти за този разказ!
-
Даже, ще бъда много благодарен.
-
Гледах един хубав филм
( Разделени светове) точно преди това, а след това прочетох разказа ти и ми се видя като продължение на филма. Не е публикуван, но ако позволиш мога да го пусна в свързано произведение. -
Мария, и аз имам в двора една огромна плачеща върба. Целият и ствол е обвит в бръшлян и е тъжно, величествена.
Тя е моето дърво. -
Много ми хареса разказът ти, Жабчо! В градския парк в Ямбол си имах две огромни кестенови дървета на централната алея, които обявявах за мои. Щом застанех под клоните им, имах чувството, че ме издигат нагоре към върха като с ластична люлка. Бях "запознала" и приятелите си с тези мои дървета.😄
-
Самовила, радвам се, че нещо написано за пет минути ти е харесало.
Твоя стих публикуван ли е? -
Метафизично и истинско. Сякаш изживях всеки миг. И аз имах такова дърво от детството, но го нарязаха на трупи още когато бях 11 годишна. Тогава написах стих за него.
-
Много е хубаво... И тъжно, но и красиво с едно ново начало...
Който го може, си го може! -
Подарък за една моя приятелка, която смята, че не може да пише проза.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
