26.11.2011 г., 20:02 ч.

Статуетката 

  Проза » Разкази
909 0 10
6 мин за четене


От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеше повече. Изненада се, защото фино изработената фигура на екзотична танцьорка имаше вид на направена от камък или метал, а и при допир създаваше такова усещане. Беше черна, гладка и тежка, но сякаш не отразяваше светлината наоколо, а я поглъщаше. Нечия майсторска ръка бе издялала с неповторимо изящество и най-дребните детайли на лицето ù, имаше характерните черти на мулатка, с много чувствено излъчване и гъвкавата грация на пантера, а къдриците на косата ù изглеждаха така, сякаш бяха току-що разпилени от вятъра.
Когато чу цената, не повярва на ушите си и поиска да му повторят. Не беше никак висока, за такъв изящен предмет очакваше много по-сериозна сума и беше готов да я плати. Когато се прибра, не я показа на жена си, и сам не разбра защо, но нямаше желание да я сподели с нея. Подсъзнателно, но много категорично поиска да я запази единствено за себе си и затова я постави на писалището си, близо до компютъра. Това си беше негова територия, жена му нямаше навика да идва тук, тя си имаше своето ателие и всеки негласно се ограничаваше в своето пространство.
Беше късно вечерта, когато, изключвайки компютъра, той поглади с длан статуетката, харесваше му да усещане гладките ù форми, които сякаш се стичаха по пръстите и дланта му в отморяваща, хладна ласка. В следващия миг монитора оживя. Това, което се появи, не беше статично изображение, не изглеждаше и като филм. Твърде истинско и реално изглеждаше дори за най-новите електронни игри на сина му. Приличаше на прозорец към някаква друга действителност, в която красивата танцьорка от статуетката беше оживяла и пред изумения му поглед бавно се разхождаше по златистия фин пясък на морски бряг, а вълните обливаха глезените ù с тих плясък. Тялото ù бе източено, с едва очертана мускулатура, а ситните ù блестящи къдри се пилееха точно както на статуетката, но този път се долавяше всяко движение. Когато се приближи, видя, че на левия ù глезен проблясва тънка верижка, а малко под кръста ù, над миниатюрната ярка поличка, мярна едва забележима татуировка.
Още не можеше да повярва на очите си, когато изведнъж монитора потъмня и всичко изчезна, последното, което видя и чу, беше сигналът за изключване на компютъра. Поседя минута-две, без да помръдне, а после разтри слепоочията си и се раздвижи. Нямаше друго обяснение за случилото се, освен че е изморен и това е някаква зрителна халюцинация, игра на въображението или дявол знае какво. Възможно бе и да е сънувал с отворени очи, веднъж му се бе случило, но тогава бе намесен и алкохол, а сега не беше близнал и капка.
Заспа веднага щом си легна и на другия ден това съвсем бе изхвръкнало от ума му и вероятно нямаше да си спомни за него, ако не се случи пак. Само че този път работеше на компютъра и съвсем не усети как инстинктивно ръката му отново търси близостта на статуетката. И в момента, в който я погали, всичко изчезна от монитора, за да се появи отново тя.
Този път бе гола и излизаше от водата. В един миг само капчиците от водата пречупиха светлината и тя сякаш бе обвита в искряща мрежа от фини кристалчета, които танцуваха дори и в мокрите ù къдри. Не беше виждал нещо по-красиво в живота си, едновременно и нереално, и така истинско, че усещаше соления тръпчив аромат на море и лекия повей на морския бриз. Несъзнателно протегна ръка да я докосне, защото тя беше толкова близо, че виждаше пухкавата извивка на устните ù, тъмната сянка на очите ù под дългите мигли и повдигането на гърдите ù, когато вдигна ръце да изстиска мократа си коса.
И точно в този момент всичко изчезна така внезапно, сякаш никога не е било, а той остана като вкаменен, с все още протегната ръка и изумено изражение, без да е в състояние да се помръдне и без всякаква мисъл в главата си. В този миг най-голямото му желание бе да я докосне и когато допря пръсти до повърхността на статуетката, мониторът отново оживя. Не знаеше каква е връзката между докосването на кристалната повърхност и оживелия ù образ на монитора, но определено такава имаше и веднъж разбрал това, той вече не можеше да престане. Използваше всеки свободен момент да я вземе в ръка и да я погали, за да се наслади на вълнуващия образ на красивото екзотично момиче, което сякаш бе започнало да усеща присъствието му и все по-често се усмихваше, а загадъчните ù тъмни очи търсеха неговите.
Оставаше по цели нощи в кабинета, а на въпросите на жена си отговаряше, че му се е насъбрала много работа напоследък. Но в мислите му беше единствено тя – смуглата малка танцьорка и ден след ден и нощ след нощ той копнееше да стигне до нея, да я вземе в прегръдките си. Беше се влюбил лудо и го обземаше истинско отчаяние при мисълта колко странна е тази история, нямаше никакво обяснение за нея и се страхуваше, че всичко може да приключи внезапно и тя да изчезне завинаги. Затова не се задълбаваше много в размисли за това как е възможно да е влюбен в една статуетка, която има странното свойство да оживява, а мислеше единствено как да стигне до нея. Трябваше да има някакъв начин и беше сигурен, че ще го открие. По очите ù виждаше, че и тя го иска не по-малко от него и дори тайничко се надяваше, че ще му подскаже какво да направи.
Случи се една нощ, когато вече бе съвсем отчаян, сърцето му се пръскаше, че не може да я има, слепоочията му бясно пулсираха, а слабините го боляха от неистовия копнеж да я притежава. Много пъти я бе пожелавал до този момент, но никога преди не беше изпитвал така силата на чувството, а дори не си даваше сметка, че всяка пора от тялото му излъчваше това желание. Вече не можеше да задържи любовта, която изпитваше, в себе си, защото тя беше повече, отколкото можеше да понесе, преливаше и се носеше като опиващо ухание във въздуха.
Тя, изглежда, бе очаквала точно този момент, защото се приближи толкова, че той усети аромата на кожата ù, устните ù докоснаха неговите и го целуна. Това за него не беше просто целувка, това бе спускане до дъното на Ада и издигане до Райските порти, беше умиране и раждане, смърт и възкресение. Беше трансформиране в чиста енергия, в куп нервни клетки, заредени до пръсване с най-висшето блаженство, което някой може да изпита. И когато успя да се завърне пак в своята същност и да събере разпилените си мисли, първото, което усети бе, че тя е в прегръдките му. Бяха заедно и това го изпълни с небивал екстаз, не можеше да спре да се взира в очите ù, в косите, в малката трапчинка до устните ù, в извивката на прекрасната ù шия, а ръцете му се наслаждаваха на живото ù, топло тяло.
Много по-късно забеляза, че се намират на морския бряг, което означаваше, че все пак е преминал в нейния свят. Някъде много отдалеч му се мярна мисълта, че не знае дали изобщо ще може да се върне обратно, статуетката дори не беше в ръцете му. После отново се огледа в очите ù и забрави всичко.
Жена му не можа да заспи тази нощ и след като той все не идваше, реши да надникне в кабинета му и да го повика. Тревожеше се за него, напоследък работеше прекалено много, почти не спеше и тя се страхуваше, че може да се разболее.
Учуди се, когато видя, че го няма в кабинета и се приближи до писалището, защото забеляза, че мониторът свети. Нямаше обаче никакъв образ и тя понечи да го изключи, когато случайно закачи статуетката и тя, сякаш това и чакала, бавно се плъзна от ръба на писалището и се разби на хиляди блестящи парченца. Тя се стресна и си помисли, че трябва да ги събере и изхвърли, но реши да го остави за утре, вече беше много късно.
А после изключи компютъра.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??