Сто и два градуса по Фаренхайт

             Жега, жегаа,... жега я, лятно време е, жетва е. Даже и листата на трепетликите не помръдваха

И мързел.

- Петрее, Петре  бре - провикна се на портата лель Марийка - Къде си бре...

Хм, какъв ли зор има леля Марийка в тази жега, да се влачи из прахоляка по улицата. Знаех само, че е вдовица, децата й запиляни из града ли, из чужбина ли, и да е казвала някога не съм обърнал внимание. Но иначе беше здрава, яка селянка, все още симпатична, чиста и спретната жена, миришеща на босилек, риган или джоджен понякога, и лъхаше от нея доброта. Не бе родена сякаш за сеянка, големи изразителни очи правилно носле, тънки вежди и по-изразена пазва, за разлика от другите жени, по-смачкани и отпуснати отпред. Хората шушукаха, че уж прескачала при бай Деньо, съседът ни, нали и той не се знаел има ли жена, няма ли,... та, уж намирали утеха двамата.

Може. Бай Деньо беше едър, як мъж, въпреки годините си. И както казвах, силен и спокоен, и можеше  да отъркаля в прахоляка двама-трима от моето кекаво поколение. Но иначе беше тих и скромен човек, помагаше безкористно на всеки с каквото може.

Е, сега дали споделяше с лель Марийка кревата или не, никой не им е светил а само предполагат, така де, завис от другите самотни жени от селото, които биха дали всичко та да се търкалят с бай Деньо по дюшеците...

Отнесох се.

- Ида , идаа, лель Марийке, чакай само да сложа панталона

- Стига бре,  кой ще те гледа с панталон ли си или не. Хайде, че жегата ще ме стопи - смееше се тя пред заключената  порта.

Отключих. Здрава , плътна жена, даже не се е изпотила под мишниците или под мустака, да ама по  гладкото й лице даже нямаше и капчица пот.

- Влизай, влизай под асмалъка на сянка - я поканих подавайки й стол около масата.

- На, нося ти бърканица, от сутринта избих млякото, та ти нося - усмихна се тя - Виж, бре,... ти виждал ли си тези дни Деньо  бре, рекох  и на него да му занеса бърканица, де...Колко стана , два-три дни, па може и повече, не се е вясвал,... да не е болен , бре, то уж здравеняк, ама знаеш ли лошото идва отведнъж. Петре бре, ще идеш ли  сетне да го видиш, ей тук през комшийската вратичка.

- Лель Марийка, ами да идем двамата ма, кой ще те види, че минаваш от тук - подхвърлих

- То така, ама какво да го притеснявам бре, всеки иска понякога да остане сам,... пък и то влизането лесно, ама  после как ще изляза,... да ме приказва цяло село,...те и сега не се спряли, ама не са видяли. Пък ти надвечер намини към къщи да ти дам още бърканица,... и да ми кажеш за Деньо, де

Поговорихме за времето, вали където не трябва, а тук капка дъжд не е капнало.

Изпратих я.

Вярно бе, и аз не съм го виждал тези дни из двора, ами топло е, какво да си прави слънчеви бани по трикотажни черни гащи ли.

Отворих комшийската вратичка, надникнах плахо. Бе полегнал на сянка под терасата, чиния с нарязани домати, чушки, краставица, купешко шише с домашна ракия, чашка за ракоя,

чаша за вода, пред него на масичката.

Лежи и не мърда, притворил очи. Изплаших се.

- Бай Деньоо, бай Деньо, Петър съм бе - провикнах се - Къде се губиш бе човек, ни работиш нещо, ни музика се чува

Махна ми с ръка. Наближих го. Не го бях виждал така, отпуснат, вял, безжизнен.

Не е пиян. Отлятото в чашката си стои непокътнато, била е студена, сега може да е вряла. Купичкаа с лед се разтопила, и сега става за чай.

- Какво правиш бе човек - не спирах - Добре ли си, седнал си да пеш, пък даже и не си я опитал..Ааа, не ми харесваш такъв.

Погледна ме с някакъв безизразен поглед. Премига няколко пъти да ме докара на фокус.

- Петре...Петьо, сядай бе момче, какво стърчиш като наказан - поразмърда се - Чакай да донеса студена ракия и лед, чашки.

Чукнахме чашките. Горещо е, ама глътка-две  студена ракийка утоляват жега и жажда.

Въздъхна дълбоко.

- Нали знаеш, че се грижа  за двора на онази докторица и сестра й. Сетили се и те сега да се връщат на село, био модерно. Модерно, ама трябва да има човек постоянно из двора, добре че  още старите са засяли райграс и бермудаграс, покрай пътечката рози, гладиоли, хортеньии.

И двете в един глас, препоръчаха ни теб, определено не сме доволни от предишните помощници.

Искаме това и това да се прави, поливане, косене

Иска и пръскане с препарати - допълних -  Вижте прасковите , по розите въшки, ще се появи мана

А те отново хорово

- Каквото трябва купувай, пази бележките, ще ти възстановим парите. Колко искаш месечно

- Госпожи, не съм се занимавал срещу заплащане, просто нямам представа. Вие какво предлагате

- По 350 лева месечно - отсече докторката

- Добре, няма да се пазарим, ако не ми харесате работата, казвате ми без да се измъчвате

Платиха за един месец,...

Малата Янка ли, Яница ли,  била доктор -уролог в Частна болница

- Ако ти трябва нещо изследване за простатата, или нещо не се чустваш добре, не се притеснявай, обаждай се...

Погледнах я с насмешка, много знам какво е това и къде боли.

Другата Гери, Гергана де, работила в Англия, мъжът й починал преди години там, динът й рабитил в някаква банка. Искаха да ме шашнат за Лондон, колко бил голям и хубав, Яйцето...

- Знам го, даже съм се возил на корабче по Темза. Синът ми живее и работи там, в Стиванийч

- О, така ли, аз на всеки три дни пътувам с влака до Кеймбридж и минавам през града

- Браво, да не сте преподавателка в някой университет там, снаха ми преподава компютърни технологии

- Нее, в друга област съм - смотулеви Гери

- А  дъщеря ми е в Сан Франсиско, по-точно работи в Долината, сега е в Гугъл, а зет ми е вицепрезидент в ОРАКЛ, занимават се с модрния сега изкуствен интелект. През година им ходя на гости, далечко е, а Лондон ей го къде е..

Двете се спогледаха.

            И си заминаха. Занемареност чистил ли си, няма значение каква е.

Не им се подмазвах, да ме харесат и да работя дълго време там, правех го за свое удоволствие. Даже Марийка ми се смееше, че много се впрягам и все ми казваше '' Пази се Деньоо, пази се,... ако 350 лева днес смяташ, че са пари, трепи се ''

Бай Деньо ме погледна с благ поглед.

- Марийка, добра жена, помагам й,... така де, помагаме си. Сама жена, сам мъж,... знаеш трудно е, пък и близичко живеем. Какво, да се грабна на другия край на селото ли, защото там имало по-млада парясница или богата вдовица... Ние с Марийка си имаме всичко.

              Знаеш ли, дойде Янка докторицата, обади се. Хареса много свършеното от мен.

- Харесва ми направеното, изпратих снимки и на сестра си, тя също го хареса. Да се разплатим, за три месеца работа, плюс препарати, 1100 лева, точно ли смятам.

- Ти смяташ, аз запсвам в тетрадката, че е платено.

Зачепахме дежурните теми, за скъпотия, кризи...

Какво ми прищрака изведнъж, все пак тази жена ми плати изведнъж 1100 лева, е не съм ги откраднал, просто бе възнаграждение за труда ми, усилията, да го направя добре.

- Госпожице,... Янка, имам бяло вино и червен наложен пелин, мое производство са, какво ще кажеш да ги донеса и пийнем.

Погледна ме свирепо '' Ти за каква ме смяташ бе, нали ти плаих пари, да плащам и с мене си ли...''

Стъписах се. Беше без задни мисли, Марийка ми бе достатъчна за всичко.

- Не, не желая, а и сега времето не е подходящо

- Да, прва сте, извинявайте Докторе...

И се прибрах с повита опашка. Вероятно има право, аз не съм в категорията й.

Звъни на другия ден.

- Деньо, би ли дошъл в къщи, смятам утре след обяд да си тръгна

Облякох чисти дрехи и отидох. Отключих и заключих пътната врата, така правех  по навик, когато работя там, да е заключено.

- Госпожице, Янка

- Да тук съм в къщи, влизай...

В средата на стаята тя гола, даже не се е прикрила с ръце.

Погледнах я насмешливо, сега пък какво.

- Какво, не си ли виждал гола жена - ме запита нервно

- Виждал съм, но тебе не съм...Не изглеждаш зле - засмях се - А не е ли по-добре да се облечеш, тук е хладничо, да не настинеш

Презрително стиснати устни Засуети се с тениска в ръка, да не би да размисля

.- Знаеш ли, сестра ми сподели, че те харесва - смънка тя - И аз те харесвам,... за това вчера реагирах така,... искаш ли да поправим грешката.

- Нее, не е имало грешка, обикновено така се прави когато ти дадат пари, почерпва се за берекет, това исках само...

- Това ли, или вече не можеш да обладаеш жена , която те желае

Сдържах яростта си, а трябваше ли да я питам, ;; ти по себе си ли съдиш, че вече си пресъхнала и ти трябва лубрикант...''

- От медицинска гледна точка е така... Не ми се сърди.

За миг пред очите ми мина  лъч  от любовта ни с Марийка, какво правеше тя, какво не, но любовта ни винаги успяваше и не се притеснявахме от нищо.

- Янка, извинявай, трябвало е да се срещнем преди  години. Сега ще си мислим за други неща вместо да се любим.

Врътнах се. Отключих, заключих входната им врата и вече трети ден не ми се ходи никъде и ме е срам, че вече не чувствам любовта като детска игра, а като обич...

                    Пресушихме чашките със студена ракия, облизахме доволно устни

- Правилно си постъпил бай Деньо....Аа, знаеш ли видя ме лель Марийка, попита за теб, направила бърканица, та ако искаш,... не, не ако искаш, а й се обади, какво се криете като лалугери...

Погледна ме с весели очи, поклати глава одобрително, засмя се.

- Лель Марийкеее,... лель Марийкее - потропвах на вратата й.

Показа се, все така жизнена, червендалеста и в очакване.

- Няма му  нищо, ма. Решил да извади всичките картофи, та мускулна треска, пийнал повечко ракоика... Даже и сега пийнахме... казах му да дойде за бърканица... Ама лель Марийке, и това му казах, защо, какво се криете като лалугери, ма. Хорските уста с нищо не можеш ги затвори,...

Та ще дойде де.

Тя се щипна по задника против уроки.

- Петре, Петре, благодаря ти ма леля за благите приказки, така де, от какво и заради какво да се крием, не сме малки деца, я...

                Шляпах към къщи, не с чувство за изпълнен дълг, а че съм свършил едно благородно дело, все пак двамта го заслужават.

Подухваше по-хладен въздух от реката, жабешия хор бе спрял в очакване на диригента .

По навик погледнах към къщата на бай Деньо, прозорците бяха тъмни, престрашил се е и е отишал за бърканица.

              Жабешкия хор запя, щурчетата му прогласяха.

              Животът си течеше в своето русло...