Страх...
Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак призрачна, а този неин пламък - сякаш ме следи! А мастилото, с което пиша... толкова е черно, толкова живо - сякаш само се сипе по листа и оставя черни петна... Дори подът скърца, сякаш някой броди покрай мен... И ми е студено... ледени тръпки ме побиват...
Само ти ми остана в това царство на тази черна фея - Нощта... Страх ме е да й се отдам - да заспя... аз не съм толкова слаба, няма да се предам лесно! Страх ме е, че ако заспя сега, няма да те има, защото... ти си само в мислите ми... а... заспя ли, Тя ще те отнеме от мен и... вече всичко губи смисъл, защото... аз само тебе имам! Обичам те! Казвам го не като формална фраза, а като съвършено истинско и осъзнато чувство!... ... Обичам те и няма да заспя - страх ме... всичко тук ме плаши... страх ме е да спя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ли Николаевна Всички права запазени
