Ако човекът не изпитваше страх, може би щеше да се радва на всичко, което му поднася живота. Щастливи и спокойни, хората щяха да изживяват своите приключения. Нямаше да знаят, че съществува риска. Нито да пресмятат кое е опасно и кое не.
Страхът е с нас още от детските години. И расте заедно с нас. Изпитваме страх от всичко. Постоянно мислим за неща, които може и да не ни се случат никога, но сме ги виждали при други хора. Страхуваме се да не останем без работа. Да не изгубим приятелство. Страх ни е от изневяра, от тишината в отношенията с любим човек. Страхуваме се от студа, от жегата, от безводие, от наводнения, от вулкани, от земетресения, от старостта, от самотата, от пиянството, от агресията, от болести. И в един момент осъзнаваме, че животът ни се е превърнал в страх. А когато човек се страхува, той не мисли. Стомахът му се е свил на топка. Сърцето му прескача бясно. Нервира се при всяка дума на близките му хора. На въпросите, които му задават, той отговаря едносрично и с неприяз ...