Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, сини, червени, лилави, зелени, розови - в тази дъга участваха всички цветове и техните нюанси.
Надписите... всяка кръчма си има надпис – къде по-хубав, къде не толкова – но тези надписи бяха удивителни. Не човешка ръка ги бе изписвала, бяха прости - с прости думи и смисъл, не насилваха пътниците да се спират пред тази или онази гостилница. Не... Пътници имаше много, а надписите бяха нещо като песен за душата. Да се спреш и да ги прочетеш - “Рай небесен”, “Не спирай”, “Светът е един” и още хиляди и хиляди – всички те носеха смисъл, надежда, любов. В някой имаше и мъка, други казваха “Обичам те!”.
Рицар в бляскави доспехи вървеше по пътеката. Тя се простираше от началото чак до края на света. ...