Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чувстват в пълна безопасност, сякаш никой и нищо не може да ги достигне, да ги нарани.
И тогава се случи. Фалшивата сигурност, че съм недосегаем зад заключената входна врата изчезна. Поредната нощ, в която стоях и чаках съня да дойде, от време на време се чуваше кучешки лай, шумът от рядко минаващите коли ме изнервяше, както и светлината, която идваше с тях. Миналата вечер не бях мигнал, трябваше да направя нещата, които бях отложил за последния момент. Мислех си, че сънят ще дойде бързо и лесно, че в момента, в който главата ми удари възглавницата ще затворя очи, а като ги отворя, ще е вече утрин. Но нещата не се получиха така, както ги мислех, даже напротив. Имах чувството, че тялото и съзна ...