Странник в странна земя
Разхождам се като странник в незнайна земя, а безкрайните дюни от събития се разпиляват и събират от времето. Странни събития и странни хора са това...
Поглеждам към небето и виждам звезди, а те виждат мрак. Вслушвам се във вятъра и чувам песента му - тъжна и весела, а те... те чуват само воя на вихъра и отминаващия студ, пръснат сред листата. Погалвам тревичките. Току-що поникнали от рохкавата пръст символи на живота... на надеждата. А те ги подминават, зървайки само изпръхналата прашна земя, изстрадала под босите стъпки на бедняка.
Очите ми следят устните им - застинали в изиграно подобие на усмивка. Зървам за миг зад очите им и виждам страх. Дори празнота. Те поглеждат в огледалото и съзират живот.
А аз продължавам напред сред странните хора със своите странни събития и мечти. И те подминават усмивката на устните ми и тъгата в погледа ми. Бягат от онзи мрак, обречен да бъде наричан Свобода...
И аз оставам пак сама.
Дори сред този свят със странни хора и странни събития, съм отново сама.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Танцуващо Небе Всички права запазени
Странно...всъщност ти си странната,защото те са мнозинството...Познато чувство!Да бъдеш иглолистно дърво в широколистна гора...Ти си един Малък принц...и виждаш със сърцето...а те...горките те...По-добре сама,отколкото без душа..повярвай ми.. 