Страшният паметник
на Вега
Ѝ/допитал съм се за разрешение - демократично/
Подскочи и седна в кревата.
Въпреки стряскането, отбеляза, че все още е пъргав – ненапразно от ученик приятелите му викаха Младия елен, понякога съкращавано до Младен. Иначе останалите го знаеха като господин Михалчев или чичо Мишо.
Но останалите ги нямаше, а кошмарът от съня не изчезваше.
Стана, пи една вода, пусна друга, върна се в леглото. Поредната красавица – поне така му се видя в края на вечерята, когато плащаше френските ястия и двете бутилки вносен коняк, разделен ревниво между двамата.
Сега красавицата спеше, набирайки сили за сутрешната гимнастика в кревата, а той…
Той отново се сети за страшния сън…
Големият булевард, градинката пред подлеза и малкия паметник сред тревата. Стар паметник – на някакво момче-партизанче, случайно пропуснат от демократичната прахосмукачка, обрала идеологическите спомени, а сетне нацвъкала фигури на известни различни с отминалото време – по мислене, по сексуална ориентация, по цинизъм… Особено привличаше вниманието на децата буцата, наподобяваща сланинестата фигура на прословутия адвокат, наричан от мъжките си възлюбени Голямата Берта. При вида му всяко лакомо дете минаваше на диета, заемаше се със спорта, а по-големите младежи се заклеваха никога да не доближават сексуалните отпадъци на обществото, напоследък издигащи се все повече във властта…
Обаче – партизанчето плашеше демократите като Младия елен. На вид – нищо особено. Бронзова фигурка на момче, държащо в лявата ръка хартиено корабче, в дясната пистолет. Символ на безвъзвратно загубеното детство и нелепата намеса на малчугана в конфликтите на възрастните.
Само че – де да беше от правилната страна… А то – партизанче… Последвало родителите си и тръгнало срещу властта. Властта на силните на деня, на богатите, на умело мимикриращите и присъединяващи се към победителите правилни възрастни.
Които властимащи тогава не улучили – за пореден път – кой ще е победителят и отново изметени от позициите си. Поради което наследниците им искаха да почистят историята – нищо да не напомня за зловещото минало, за опитите на бащите и дедите им да се закрепят някак си, поне временно. Как ли не – с пари, с насилие, с рязане на непокорни глави…
И, разбира се – искаха да премахнат всякакъв спомен. Най-напред от паметта. Паметници, учебници, все още незабравящи фактите от историята – дори срещу добро заплащане – съвременници…
И този страшен паметник…
И тези кошмари…
Не, не – трябва да се премахне! Да изчезне! Да не тежи на погледа, а от там и на спомените…
Ново време, нови госпо… Такова, съдружници, партньори, съюзници…
И се замисли. Една кирка и – по плочата пред паметника… Или малко динамит и…
Тогава ще остане с чисти спомени и прочистена съвест…
Обаче…
Ако нещо се обърне… Щото два пъти властимащите са тръгвали с уж победителя, а после – нови паметници за краха им…
И като почнат победителите да питат – ще попитат и за паметника. Кого? Него, разбира се… Кой друг…
Затова – пак ще мине, пак ще се кръсти, пак ще си плюе в пазвата, пак, където трябва и пред когото трябва, ще каже каквото трябва…
И пак ще сънува кошмара – детето-паметник заплашително го гони с хартиеното корабче в ръка…
Ужас…
А по всичко изглежда, че ще го стигне… Отново…
Абсолютно вредоносни за разплетачки на дантели и бивши активни партийци коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/
За нормални хора - нормално.
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Скъпо е всичко свързано с историята, лоша или добра. Стъпките, оставени за нас са знаци символи и стрелки - накъде трябва и не трябва да вървим. Там са грешките, паденията, възходите. Един разрушен паметник е още едно затворено око за истината, такава каквато е била.
-
Благодаря, Младене!
Войната с миналото е предварително изгубена... -
Честита пролет, Георги!
Благодаря ти за това, че ми даде шанс да се персонифицирам с Младия елен /Младен/. Добре си го измислил с тази поредна мадама в леглото. Мощна еротика на фона на страшния паметник с партизанчето. Да му се чудеш и маеш на този Младен. Вместо да гепи мадамата и тя да усети партизанина в себе си, той умува за паметника - с кирка ли, с лопата ли, с експлозив ли... Даде ми идея - да амнистират затворниците, които по най-бърз начин ще видят сметката на паметника с голи ръце. Такива ще се намерят. Убеден съм. Не случайно поетът е казал: "Но във затвора попадна на хора и стана човек!" Но ти забрави за моята хуманна идея паметникът да краси подлез. Бих предложил подлеза в Западен парк. Той е толкова грозен, че дори този паметник ще го краси. Както и пенсионерите с кепета, на които има сърп и чук! -
Благодаря, Пламене!
Не е родовата памет - паметта на някои само е. Или те поне се надяват да е... -
С това партизанче може би дядо ти, или прадядо ти са играли на ашици или пък децата ти щяха да играят с неговите несбъднати ... 😥 Колко лесно е изтрита нашата родова памет ... 😥
-
Благодаря, Георги!
-
Лесно се руши и се забравя...
Поздравявам те. -
Благодаря, Красе!
-
"Не, не – трябва да се премахне! Да изчезне! Да не тежи на погледа, а от там и на спомените…" дамм ... избивани, гонени, прогонвани... от време оно, времето на открадната национална памет, самоличност... няма паметник-няма проблем
а защо не, ако бутането на паметник води до чиста съвест... видях и аз един паметник тук - на водното чудовище Огопого, децата много му се радват
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
