Стъклопис за Ангелчо (Из "Стигмата на розата")
Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталището дойде стъклописец, за да запълни с емоция стаята за кръщавка. И една усмивка, зареяна в пъстрото, би прогорила побеляваща му кръв... Незрели, сякаш маносани плодове или сапунени мехури, единиците живот се разтваряха в сиво-синкавото дихание на съществуването. Изроден животът се изцежда. Че току отвориш очи и засънуваш предиутробно...
Нарязаните цветни стъкла заискриха в ръцете му. Кръстовидни белези разкъсваха линията на живота и на двете му длани като божии клейма. От натрошени стъкла болят всички човешки ръце, пък било то от съзидание... А оловото на времето тежи. Споява стъклата, разравя раните...
Върху шпросната, разделителната летва, придържаща прозореца, майсторът оставяше стъкленица с ранна бяла роза, за да не загуби очертанията на цветето, докато налепяше цветни парчета по лицето на Богородица, ясно като небе. Розови пъпки покриваха глезените на Милостивата. Сякаш тялото ù бе благодатна почва, от която розите пиеха живина. Залязващото слънце подръпваше краищата на бялата ù роба, а майсторът поспираше с вътрешното усещане за тежест. Някак отпуснат и отмалял, непознат на себе си, облян в пот, разкъсваше ризата си и се заглеждаше в белязаните си ръце, които и непрободени от натрошеното, прокървяваха. Три кръста имаше Голготата му и сам не познаваше на кой от тях лежи Христа, на кой душата му - простения грешник, на кой - непокаялият се. А при изгрев стъкленицата осъмваше с червена роза. Краката на Девата като избодени от тръни кървяха. Що за магия имаше у стъклописеца и боледуващ да пренарежда формата на живота. Стъклописно оцветяваше съществуващото... Излизаше, преди слънцето да се разсъни съвсем. Понасяше се самотен като звън на камбана. С червена роза във вътрешния джоб на сакото, минаваше по сънените селски улици и прагът, който му се струваше най-тъмен, просветваше с оставено върху него цвете. Че една роза, било то с цвета на рана или на луна, все ще те убоде, за да ти напомни, че си жив... Убождаха ли се събудените, благодаряха или мъмреха тайнствения раздавач на рози, и все пак мисълта за незабравата ги караше да се усмихват... Окрилен, сякаш с шест крила, стъклописецът се връщаше при витража в параклиса. С първия слънчев лъч, процедил се през стъклата, идваше мисълта за скорошното пътуване. Бе се завърнал веднъж, но никое завръщане не се повтаря... А на прага не стои нищо друго, освен страшна тъма...
Вратата на кръщелнята иззвъня медено като детски смях. В стаята нахлуха цвърченията на събудилите се лястовици. Меко редяха сутрешна приказка. Серафим се извърна. Вместо тъма, на прага видя ясно детско лице. Небето зарони светлина. Благовонно се разля аромат на утринна трева. Прекръсти се. Струваше му се, че целият му свят стана бял храм.
- О, божичко, нима така ще се завърна...
Докато чакаше отговор, момченцето се доближи до него. Имаше дълбоки черни очи, смугло, приличащо на питчица, личице. Носеше сърцеобразно стъкълце и гледаше изпитателно.
- Как ти викат, момчето ми? – попита стъклописецът.
- Нямам си име, чичо, но ти донесох стъкълце, за да зарадваме децата... - каза момченцето и протегна длан.
Серафим вдигна детето и насочи ръката му към прозореца с полузавършения витраж.
- Залепи го, където решиш! Така прозорецът ще носи светлината на двама ни...
- Всеки се нуждае от сърце, чичо, пък било и то и само стъкълце... - каза детето и залепи късчето на гръдта на Девата, вляво.
- Ще пазиш ли прозореца, Ангелчо? Подарявам ти го да вестяваш светлината... – каза Серафим, но в кръщелнята думите му се разпръснаха като наричане.
- Най-хубавия подарък, чичо! Името... – каза детето и обви ръце около врата на Серафим за прегръдка.
Кръвта на стъклописеца трепна бащински, раздвижи се. Директорът на сиропиталището му разреши да вземе Ангелчо...
Трите кръста по тялото му кървяха, но бе по-жив от всякога...Че виждаше в себе си къде бе разпнат Христос...
Лястовиците замряха по Разпети петък. Намериха Серафим свит на пода. Умората бе посипала бели листенца от роза по гърдите му. И ако слънцето действа лъчетерапевтично, то би трябвало да разсейва болестта и през цветно стъкълце. Но никой не се завръща два пъти...
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Маги,прегръщам те и аз!
-
вълшебен свят е твоят...омаен..
светъл, пълен с доброта, вяра и красота...
чета те винаги с удоволствие и трепет, мила Петя...
сърдечно те прегръщам...не спирай да пишеш. -
Радвам се, че прочете, Ив!
-
Благодаря ти, че ни даваш възможност да изучим извивките изящни и трептенията на душата ти...чрез богатството на цветните й съновидения и аромати. Петя!
-
Благодаря!
-
Топло ми , когато си при мен
-
Героите ми по нещичко си приличат, те са творци, които вярват, че съзиданието на по-добрия свят е възможно...Градят го около себе си, дори и неразбрани...
Благодаря, че прочетохте! -
Как ги измисляш тези истории? Умееш да увличаш!
-
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-970012359.html"><img src="http://s17.rimg.info/f8968ecaf1f5da85e17966d3e0554486.gif" ></a>
-
С поздравления, Петя!
-
Не знам дали животът за болния от левкемия, стигматик Серафим е добър или лош...Самотен като на всички различни, идващи с мисия и отиващи си, неразбрани...И пак остават непостигнати стремежите им.
Заветът към Ангелчо, е и завет към всички, които идват... -
!!! Много хубаво и тъжно...мост в душите ни към доброто...
Поздрави,Петя! -
Жанет, Шушка, Силвия, благодаря, че съпреживяхте!
-
Откриваш ни света на въплатените Ангели, за които сякаш изгубихме очите си...
Благословена да си, Петя! И, думите да те съпътстват, винаги! -
Споделям всяка една думичка написана от Ачо
Няма да се уморя да те чета
Поздрав,Петя! -
Моето стъкълце-сърчице се стопли! Добре си дошъл!
-
Искрено съжалявам, но трябва да повторя дословно предишния си коментар!
Словолечителка си, Петя!
Поздрави! -
Пепи, Водолея, Ваня , лекува, но не е сигурно, че Серафим остава...
ПС: Близка ни жена, с предположение за тумор , ден, преди операцията, получава известие, че може да осинови момченце. Това е Ангелчо...Като Божа намеса, та от там нейният Ангелчо, стана прототип за моя герой...
-
За хората с големи сърца!!!
-
"Всеки се нуждае от сърце, чичо, пък било и то и само стъкълце..."
!!!Поздрав! -
Поздрав и от мен! Да, вярата лекува...
-
Добре сте дошли при моето цветно прозорче!
Извинявам се за механично допусната грешка, посочена ми от публикуващ автор в "...и сам не познаваше на кой от тях лежи Христа, на кой душата му - простения грешник, на кой - непокалият се". Правилно е "непокаялият се". Благодаря за поправката! -
Красотата лекува душата...
Хареса ми много.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
