Сутрешна епопея
От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и стана банка за…
Абе, банка…
Та рекох да отида – да видя защо им е призорило. Усещах – не е за добро, кредити ще предлагат. Аз започнах седемдесетака, кредити в наследство да оставям?
Надникнах в интернета – написах точно банката и града. Пише: „Начало – 8,00 часа“.
Отивам в осем без малко, викам – ще почакам, друга работа нямам.
И още няколко човека чакат. По едно време някой се зачете по надписите на стъклената врата – ма, то почвали в 8,30???
Лепната хартийка – педя на половин, с дребни букви, на вътрешната врата…
Взеха да се точат служители. Някой рече, че тия банкери хич не бързат. Поправих го – никакви банкери, чиновници, банкерите са скрити…
Минути преди крайното уж време се появи дребно девойче – като пинчерче, с подобен характер, и заяви, че сме се объркали – работното им време го имало на страницата на управлението. Е, да де – ама аз писах града, не ме вълнуват новини от София, тукашното работно време търсех. То смутолеви, че не съм разбрал, аз контрирах, че некадърността им е подвеждаща…
И то изпълни сцена от филм на Чарли Чаплин. Заключи крилото на вратата и се оттегли победоносно. А закъсняващите чиновници взеха, че отвориха другото крило и влизаха спокойно…
Пътем някакъв от служителите поиска да излезем от фоайето, та му обясних, че парите ми са вътре, така че…
Затвори уста и изчезна.
Влязохме. Пусти шеги на Локи – извикаха номера ми и гледам: зад преградата малкото. Въздъхнах шумно…
Искала, моля ви се, да актуализира личните ми данни. А на мойте години има възможност за една актуализация – смяна на жилището с друго, под треви и цветя…
Ама й казах. Почна да ме подмамва с разни оферти, меко отрязах с подострения Ескабилур.
Накрая резнах: „Ха и аз да попитам нещо лично, щом досега се изповядах. Омъжена ли сте?“
Не въздъхна, ама рече ошашавено: „Не…“
„Е, като се омъжите – грижете се за него много. Явно голям юнак ще да е…“
Та така днес – загубих два часа, ама разбрах, че от влога, дето уж носел лихви, са изчезнали десетки левове – щото, видите ли, лихвата била отрицателна. Вземат ти парите, използват ги и ти плащаш за чуждия кеф…
Който се минал – минал, който не е – да си чака реда…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
.
