СВАТБА НА ПОГРЕБЕНИЕ
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобиден характер напук на трудния си семеен живот, изпълнен с насилие, грубост и лицемерие. Затова не ú беше мъчно, че се разделя с роднините си. Не ú беше мъчно. Освен за четиригодишната ú внучка, която много я обичаше.
Христо пък бе на пръв поглед студен и темерутест човек, чиито чувства никой не можеше да разбере - нито кога се сърди, нито кога е весел. Но дълбоко в сърцето си той бе предан, обичлив и честен .
* * *
Скоро асансьорът изкара от хладилното помещение на Погребалното ковчега с тялото на Пенка. Тя го прие като акт на уважение, от страна на Христо, да минат първо дамите. Най-вече защото той бе починал часове преди нея. А пък и никой не ú бе правил такъв жест, откакто мъжът ú се повле ...