Сватбената процесия
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Присъства на сватбата си, но изглежда, все едно я погребват. Чувала съм за уредени бракове, но предимно в затворени общества като тези на българомохамеданите, ромите и например, амишите. Но за уредени бракове през 70-те години между българи не бях чувала.
Баба ми, на осемнадесет, най-много деветнадесет. Облечена в бяла рокля, а очите ѝ – по-черни от най-непрогледната нощ. И винаги, когато съм ѝ била ядосана за нещо, съм стигала до един и същ корен на нейните лоши страни – сватбата. Защото, представете си някой да ви „даде“ на някого, да ви изпрати в чужда къща, от утре да сте длъжни да живеете с човек, когото едва познавате. А ако обичате някого другиго? Ако имате мечти и трепети? От утре са пепел. Отивате на ново място, но не очаквате нещо хубаво, нещо приятно. Очаквате да започне един съвсем нов живот, без право на замяна, по чужди правила, съобразен с чуждите навици, за чужда облага.
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Всички на сватбата са усмихнати, тя е с каменно лице, може би е било приемливо, да се срамува булката, та никой не е забелязал как сърцето ѝ отлита нанякъде, за да останат само покорството и тялото без крила. Не е могла да каже и дума против, не е могла да избяга, защото къде ще отиде? Матриархалното възпитание е начертало съдбата ѝ за десетилетия напред. А когато вече е могла да каже „Стоп! Развеждаме се!“, вече е нямало много за живеене. С две деца, работа като всички останали в някой от градските заводи, с отминала младост и много пръсти, сочещи към нея като към разведена жена, предполагам, че баба се е свила още повече в грубата си външност и се е отказала завинаги от деветнадесетгодишното момиче с дълги чернокоси плитки и игриви сивкави очи, от собствените желания и стремежи.
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет.
© Александрина Пандурска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравейте, благодаря за приветствията, радвам се, че разказът породи такава дискусия. Категорично всичко казано е факт, и според мен няма нищо чудно, че жена, родена през 1928 г. (прабаба ми) е била с остарели разбирания и е била склонна да уреди брака на дъщеря си, макар и с добри намерения, според нейните идеи. Наричам го матриархат, защото в моето семейство винаги жените са имали последната дума относно възпитанието на децата и уреждането на дома. Ще има още подобни разкази, тъй като смятам да описвам семейната история. Ще очаквам с нетърпение следващите ви коментари! Благодаря!
-
И на мен ми изглежда странно да става въпрос за 70- те години на 20 век. И "матриархално" възпитание не съм чувала да има. Не го приемай като заяждане, просто редактирай - замени буквата "м" с "п".
-
Съгласна съм с Ирина, между другото българинът си е баш еретик, даже бабичката ми, която бе родена 1898 година, ми е разказвала - Една жена, ако иска да е с любовника си, нениот маж и да я заключи в къщи, тя до тоалетната ще иде и пак ще се види с него
А, да, нали има една песен - Стар козел млада върба лющеше -
Малко (всъщност безкрайно) странно ми звучи - не, че не се е случвало, а заради временния (някой би казал "времевия", но това е русизъм и следователно неприемливо в литературния български език) интервал, в който се е случило. След сексуалната революция на 60-те, която имаше сериозен отзвук и в България, след борбите за свобода през 1968 на чехите, през 1970 на поляците, след изключителното интелектуално развитие на България от хората, родени след ВСВ, които през 70-те бяха в своята най-голяма сила и творческа младост, всичко това ми се струва невероятно. Ако става въпрос за 30, 40, 50 години преди това - да. Така ми звучи недостоверно.
Но от друга страна това е.разказана история и всеки автор е в пълното си право да я представи както иска. -
Много бъркаш, Димо. За единия мъж, може би, но за сексуалността....😀
Защото само погледни фолклорните ни произведения. Някои бъкат от сексуални намеци, толкова, че чак аз се червя. И не че им е било гнусно, напротив. Баш са си се любели на воля, чувала съм много такива истории. На воля и набързо, по комшийски. (Примерно)
Да, горките са Пиян ли е, залян ли, особняк ли, темерут ли, търпиш. Него, че и родата му. Щото то и по любов да се вземеш, понякога гьон суратлъка изплува после. Да живей разводът!😀 -
Имало е такива бракове. Много. Дори и между хора от по-ново поколение.
Горката жена. Горките жени, впрочем. И само едно мога да кажа в заключение: Разводите са страхотно нещо! Цивилизовано и здравословно
А браковете тогава са устоявали защото времената са били такива, мухляви. Да лягаш цял живот с човек, когото не понасяш, да му слугуваш, да му раждаш деца през година, да търпиш родителите му, пфффф....
А, да! И да не се разчуе, че нещо не е наред! Кошмар. -
Аз имам други спомени от баба ми. И дядо ми. Дядото, като се появила хоризонта, млад, русокос, синеок пичага, бабата, която била сгодена, развалила годежа и се оженила за него. А той - храненик, сирак.
А пък другата ми баба, женена за брата на моята, ми казваше - Либих трима, дедо ти Станьо ме взе заради пари, но го либих.
Била е 5 години по-голяма от него. И са се обичали. Не че не е имало и уредени бракове, но в повечето случаи са гледали и да има някакво привличане.
Точно тая баба ми е разказвала за нейната майка - е, тя била омъжена с уреден брак, родила 13 деца, но преди да умре, е казвала - Като умра, да ме погребете при първата ми любов. Свят шарен. -
или пък младо момиче, забременяло от някой, дето си бил камшика или незаможен, за някой богат стар ерген: хем да скрият резила, а на него да му роди и негово дете.
-
Имам такъв разказ и аз, по действителен случай. По-точно, доста е различен, но с общ корен. Още не съм го написал на хартия.
Страшен е, като разказ на ужасите, дори повече - защото е истински!
Поздравявам те. -
Уреждали са ги между семейства близки по имотно състояние за сливане на ниви и градини или унаследяване. Както и между принцовете и принцесите до ден днешен.
Но са ги и възпитавали, че с времето ще се опознаят и обикнат, и често се е случвано. Ако до тогава не са имали нещастието вече да са се влюбвали.
Добре дошла и от мен! -
Тъжно! И аз не знаех, че по това време българи са уреждали браковете на децата си.
-
Добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
