Франсоа живееше вече пета година в България и говореше свободно езика ни. Рядко използваше фамилията си л’Олоноа, защото се срамуваше от пра-пра дядо си, останал в историята като един от най-кръвожадните пирати. Баща му, дребен буржоа, се гордееше с именития си предшественик и дори кръсти първородния си син на него.
Момчето явно се явяваше балансът между миналото и настоящето и от малък се посвети на християнската вяра, убеден, че чрез смирения си живот и каузата на бога, ще изчисти семейното име. Бащата, разбира се, не можеше да проумее влечението на сина си, и след поредния тежък побой го изпрати при сестра си в Бретан, с надеждата тя да го вразуми.
Беатрис нямаше никакво намерение да се меси в житейския път на племенника си, даже му го насочи към отец Луи Пиер от абатството. В първите няколко месеца нещата вървяха добре, но един ден духовникът реши да дари с ласки десет годишния Франсоа, което в крайна сметка доведе до края на дружбата им.
Огорчен, младежът попадна в мрежата на „Свидетели на Йехова”, с които реши да свърже живота си.
И ето го сега, тридесет и пет годишен мъж, обиколил половината свят и отговарящ за дейността на сектата в Източна Европа.
Въпреки, че не беше нужно, сам обикаляше по домовете на хората, за да ги посвети в правия (според него) път. Беше се срещал със всякакви, но такъв като днешния събеседник, щеше да види за първи и последен път.
Генади работеше като автомонтьор при Киро Пустиняка. Последният имаше навика да си тормози служителите, ей така, за кеф, което превърна иначе спокойния Генади в кълбо нерви. Палеше от най-малкото нещо, а като сръбнеше 500 гр. мастика в кръчмата, беше готов да убие човек.
Генади също имаше религиозно детство, но с доста по-богат опит от Франсоа. Беше минал през православни, католици, протестанти, сунити, шиити, кришнари, сатанисти и мормони. Мюсюлманите го караха да пуши опиум, а мормоните да взима ЛСД. След седемнадесет години лутане се прибра у дома, решил да завърши живота си спокойно - в малкия град, където е роден, обаче шефът му, с постоянните си изблици отключи у него лудостта.
В петък следобед в сервиза бяха само той и Киро. Генади лежеше под един „Хюндай”, а Пустиняка изтегнат на стола пиеше бира, четеше вестник и от време на време го псуваше на майка. Без умисъл, просто колкото да нарушава тишината.
На Генади в един момент му писна, измъкна се изпод колата и с гаечиния ключ разби главата на Киро. Шефът му падна на земята, а Генади започна да го рита, докато го направи на кървава маса.
„Ще ми е*еш майката, а ? Ей сега аз ще ти e*а майката! Майка ти да е*а!” , редеше Генади, докато го риташе.
Емблемата на „Хюндай” беше откачена заедно с предната решетка и на Генади му се стори много подходяща да я сложи като кокарда направо на челото на Киро. Вдигна тялото, нагласи го на стола и с чука я закова.
Полюбува се малко на гледката, после уви тялото с найлони и го сложи в багажника си.
Идеално изми кръвта от пода, избърса чело и реши да се отдаде на заслужена почивка.
Клиентът щеше да дойде чак в понеделник, а колегите бяха отишли на бунгало в Ясен. През уикенда нямаше кой да го безпокои за нищо.
Внесе внимателно тялото у тях и го върза за един стол, за да не се свлече. После седна срещу него, отвори си бира, пусна Шемса на касетофона и разлисти днешната преса. От време на време сваляше вестника, колкото да погледне мъртвеца срещу себе си и да каже „Да ти е*а майката!” После с доволна физиономия започваше да чете отново.
Все още беше ранния следобед и се наслаждаваше на идилията си, когато на вратата се позвъни.
Отвори и видя срещу себе си млад, изтупан господин, който го заговори с лек акцент:
- Добър ден! Аз съм Франсоа, Ваш приятел!
- Добър ден – смутолеви Генади
- Искате ли да научите истината за Исус?
Въпросът накара кръвта да нахлуе в главата му. Като на филмова лента минаха за няколко секунди пред очите му всичките премеждия с религиозните ненормалници.
Взря се в него с изцъклен поглед, после реши, че знае отговора.
- А ти сакаш ли да научиш истината за „Хюндай”?
Французинът нямаше никакъв интерес, но от учтивост се съгласи.
Генади го покани да влезе и заключи вратата зад тях. Насочи го към хола, откъде се чуваше сръбското.
- Влезни те тука. Нема да се плашиш.
Франсоа се озова в средно голяма полутъмна стая, в която миришеше много лошо. Огледа се и забеляза, че в единия ъгъл, до телевизора има… труп. Обезобразен труп, завързан за стол.
Догади му се и помисли, че халюцинира, но монтьорът го отрезви набързо:
- Ей тоя е шефът. Беше шефът – изцвили Генади.
л’Олоноа се обърна рязко, но получи здрав тупаник, от който загуби съзнание.
Свести се от след поредица от шамари, за да установи, че и той е завързан за стол.
- Шефът научи истината за „Хюндай”! Сега и ти ще я научиш! – заключи Генади, докато забиваше в челото му емблемата на автомобила.
© Милен Милотинов Всички права запазени