Romanov (Румен)
100 96
7.09.2010 г., 20:27 ч.

Свине 

  Проза » Разкази
846 0 11
1 мин за четене

      Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.

   - Дай чаши!

Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.

   - Мъжете са свини! - каза тя.

Не ù противоречих.

   - Да му переш, чистиш, готвиш, а той да ти носи фиш за заплата веднъж на три месеца и трипер на всеки шест. Не издържам! Така повече не може! Край! Развод! До тук бяхме!

Наливаше си и пиеше. Като в септична яма изливаше питиетата в гърлото си, но се губеха някъде из кухините, изпаренията им раждаха нови, по-страшни идеи:

    - Да взема да го убия ли!?(изтръпнах!) Хм!... Бих го убила, бих - и то с кеф! – тонът на гласа ù подгони тръпки по гърба ми. - Но детето!? – изведнъж омекна, разчувства се. - Аз в затвора, тя по интернати!?... Не! Развод! Реших вече!

Избърса сълза и пак си наля.

Към полунощ, когато и втората бутилка свърши, тя си тръгна, залитайки:     

    - И внимавай! Да не се изпуснеш нещо пред дъщерята, ако я срещнеш! Убивам те после!... Тя е почти на осемнайсет, толкова невинна, чиста…

Хвана перилата в коридора, спря се, помисли малко и пророни:

     - А и не искам да я отвращавам от мъжете… Не бива! Не всички са такива...  

Не доизказа, затрополи нагоре по стълбите.

С облекчение затворих и се свлякох на леглото. Вратата на гардероба скръцна и оттам се подаде русокоса главица:

      - Уф! Изтръпнаха ми краката в тая теснотия! Ама и мама - като седне на чашка и се забравя! Добре, че си замина най-после!

 

Р. Романов

© Румен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??