2.11.2010 г., 21:17

Събуди се!

1.3K 0 1
1 мин за четене

 Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.

 Не бях такава. Не съм... Поне ми се иска да вярвам, че не съм такава. Искам да вярвам, че всичко това е един лош сън... Събуди се!... Кошмар, в който на моменти се задушавам... Сякаш някой е седнал на гърлото ми. Трябва да се събудя... Събуди се!...

 Има дни, в които почти успявам. Наполовина будна съм и усещам света около себе си такъв, какъвто беше преди, такъв, какъвто го харесвах. И това ме кара да вярвам, че един ден ще се събудя напълно... Но има и такива дни... в които кошмарът е по-страшен от всякога. Мигове, в които самотата те вледенява и те е страх да не се превърнеш в една от онези ледени фигурки и да не се счупиш... защото ако това стане, ако се счупиш, никога няма да можеш да се събудиш... Събуди се!

 Студено ми е. Нямам сили да търся огъня, да се сгрея... а ми е така студено. Кога всичко се обърка? Кога оставих студът да скове душата ми... да скове всичко наоколо? Не мога да помръдна. А трябва... Трябва да се движа, да бягам, да се боря... да дишам!... За да успея рано или късно да се събудя... Защото знам, сигурна съм, че това е сън... трябва да е сън... Просто... просто трябва да се събудя...

Събуди се!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един ден ще четеш това нещо тук и ще се дивиш... Ще се питаш АЗ ЛИ СЪМ ГО НАПИСАЛА ТОВА? Тогава няма да ти е студено! Мислиш ли, че е необходимо да публикуваш дневника си в тази част на виртуалното?

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...