5 мин за четене
На другия ден отиде при Стилян.
Познаваха се от юношеските години и беше излишно да излага фактите на неговото развитие. Уважаваше качествата му като рационалност, деликатност и ред други...
Разговорът им продължи дълго.
Диян не очакваше положителна развръзка на нещата около него, свързани със своите ангажименти…
Излезе от офиса в отлично настроение. Почувства лекота в душата си. Като че тежък камък бе паднал от нея. Вече имаше средствата, дори и в повече, за да развие бизнеса си. А и лихвата беше минимална. Двама със Стилян имаха своята уговорка.
Прибра се вкъщи и зарадва родителите си. Нахрани се за обяд и реши да провери как е Стела.
Звънна на съседката ù. Баба Мария го посрещна с неособено настроение.
- Добър ден! Идвам при Стела. Как е тя? – попита притеснен…
- Дал бог добро, синко! – отговори бабата – Не може да се каже, че е добре. Почти не яде и от време на време плаче. Събитията, които се случиха около нея, бяха доста болезнени. Заповядайте, влезте! Нека не говорим на вратата! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация