Сън
Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, мълвящи почти несвързано. Миг на върховна наслада и стон... стон, откъснал се от душата като птица, излетяла неочаквано. Две тела, слети във върховен екстаз, любовен танц, движеща се лава от наслада...
Матракът се плъзва бавно и меко пада от леглото, но кой го забелязва. Влажните тела не се разделят, устните, набъбнали от страст, парят, парят до болка...
...
Часовникът звъни!
Не, не ми се става! Не и сега... Проклет часовник!
Тялото ми е натежало от съня... Същият сън, десетки нощи се повтаря и никога не мога да го довърша. Ама и аз съм една... дори и сънищата ми са като мен, несъвършени и нескопосани. Все бързам за някъде, все искам още и още... и от това ме боли, разбира се! Това, което сънувам, е любов. Не, не е секс, а любов. Разликата между секса и любовта е като между черния хайвер и бобената чорба, нали ме разбирате правилно? Не, че имам нещо против боба, ама за просветените е ясно, че черният хайвер е лукс. Един приятел казва: "В днешно време да си влюбен е привилегия, а да правиш любов е разкош". Прав е. От кога не съм правила любов? Не, не ми се мисли, гадно е да се връщам назад във времето. Там има само спомени, прекрасни, но спомени... Затова превръщам спомените в сънища, те поне са в настоящето.
Навън вали. Едрите капки дъжд потропват по ламарината на прозореца.
Също като в онази нощ...
Последната, в която правих любов...
© Наталия Иванова All rights reserved.
