27.06.2008 г., 10:17

Сън

1.1K 0 2
1 мин за четене

Никога преди очите ми не са били така плътно затворени, а сънят наяве толкова истински. Спускам се над ароматна тревна постеля и лягам на жизнено устремилите се към небето зелени стръкове. Спокойна лятна вечер, носеща магията на съновиденията; струпали се на малки групички; говорещи оживено помежду си като стари познайници, които не са се виждали наистина отдавна. Тайничко подслушвам и улавям части от стелещите се над земята разговори. Задържам ги за кратко в мен, прегръщам ги – новородени са и неустоими; пускам ги да очертават представите си за живота, запълвайки ги с копнежи. Нощта е приютила всички стари и нови любовни истории, но вместо да пренаселват, иначе лишената от плътност реалност, те просто я прерисуват, променяйки същността й и превръщайки я в невъобразимо наситена жива картина. Ако някой съумее да улови за кратък миг всички чувства и усещания, плуващи във вечерното море, те биха заблестели толкова истински и в такова единство, че онази изискана, безумно красива любовница Луната би се пръснала от яд. Обаче са прекалено палави... прекалено превъзбудени, за да останат дори и за секунда на едно място. Затова и този така желан миг не би могъл да се състои. Това по никакъв начин не поражда съжаление, само онова ненатрапчиво напрежение от любовни трепети, което може да донесе само една лятна нощ. Душата ми се къпе в прекалено много щастие и започвам не на шега да се плаша. Тогава ми хрумва: дните ни може и да са преброени, но нощите ни никой не може да отнеме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • като те знам колко си затворен...не съм си представяла че си толкова талантлив...a kъде е Шу????поздрави от мен за таланта ти
  • разтърси ме с красотата си а последното изречение можеш да го изведеш като една прекрасна... синтенция. Поздрави братле, ти си Истински.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...