Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза от главата.
... та, седя си на тревата в някаква пустош, до една пътечка, има-няма педя. Подгънал съм крак и припалвам цигара. Дръпнах един дим и хвърлих по едно око наляво-надясно. Песът беше изчезнал. Кой го знай къде се е запилял, та викнах:
- Къде си бе, келеш?
... изпуснах цигарата. Пред мен, на две крачки, стои човек! Прав! Строен, не много висок, с дълга бяла брада и целия облечен в бяло. Дълга до земята дреха. Почти релефен образ. Само главата е нещо неясна. Различавам очи, а другото над тях, като че чезне. Уж го има, а е някак си неуловимо.
-Добър ден!
-Добър ден! - викам и добавям - Да не помислиш, че на теб викам келеш? Песът изчезна.
Гледам човека и недоумявам. Откъде се пъкна? ...