29.05.2024 г., 6:03

Сънувах човек

794 0 0

Сънувах човек, с очи събрали блясъка на северните ледници и топлината на тихите целувки  по южните крайбрежия от влюбени. С цвят на кафе и гора...Пълни с дивост и безмерен покой...Сънувах очи, които ме гледаха и в стъклено-позлатените им зеници избухваше свобода.. Раждаше се истина, умираше страх. Смелостта им нарастваше, като изгряващо слънце и счупваше оковите на хоризонта...Сънувах човек, който също ме сънуваше...И някъде измежду задънените улички на реалността и фантазията се будихме заедно. За да празнуваме, че ни има...макар и за миг във вечността, защото когато изчезнем и се изгубим, нашият сън ще остане...,като малка светулка-щастие в бутилка отнесена от времето в морето на живота.

 

Л.Стоянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...