Изобщо не помня как се бях озовал там. Как бях влязъл, как се бях качил по стълбите, и влязъл в стаята. Но сега я гледах и ме беше страх да не се събуди. Чувствах се като крадец. Какво щях да и кажа ако се събудеше и ме видеше тук. Очите и бяха игли. Бяха черни и дълбоки. Никъде другаде не бях виждал такъв поглед. В тях имаше разбиране и опрощение. Но бяха твърди и сякаш гледаха през теб.
Сега спеше, спеше спокойно и отмерено, а аз се зачудих откъде ми е толкова познат този поглед, и откъде въобще бях толкова убеден, че той е на момичето което спи в тази стая.
Въздухът в стаята беше спарен, но с познатият мирис на нормалния семеен живот. Някой път като се събудя по-рано, когато всички спят, този мирис и тишината се смесваха, и нещо ме жегваше под лъжичката. Сега пак стана така.
По прозорците проблясваха капчици конденз, защото навън беше студено, а тук топло и пълно с цветя. По-скоро храсти, разположени между леглото и от двете страни на прозореца. Обиколих стаята и се помъчих да съм н ...