~Глава първа~
Безименната
Всичко беше тихо. Кристалните води на езерото стояха неподвижни, сякаш замръзнали във времето, отразявайки разперените клони на дърветата над себе си. По небето се гонеха множество бели облачета, които съвсем не предвещаваха буря или каквото и да е било.
- Хмм. – рязкото нарушаване на тишината накара някаква птица от близкото дърво да отлети уплашено. Мъжът се размърда на мястото си, поставяйки дълга тояга върху кръстосаните си крака, и отпусна отново ръцете си върху тях, без да отмества поглед от обекта на вниманието си. – Днес май ще вали. – очите му се присвиха леко срещу момичето, което продължаваше да стои неподвижно на ръцете си върху дървото, което плуваше свободно във водата, и той се подсмихна. – Съгласна ли си с мен, Шана?
Тя се размърда внимателно, извивайки се предпазливо, за да може да погледне за един кратък миг небето. Бързо се върна в предишното си положение, а лактите й се изпънаха точно преди да изгуби равновесие.
- Не мисля, но на това място ...